Представители на институции, училища, социални служби, полиция, прокуратура, психолози и организации, работещи с деца и младежи, обсъдиха в Пловдив конкретни мерки за превенция на агресията и рисковото поведение сред младите хора.

Срещата "Институционален и човешки разговор относно трагедията на Младежкия хълм“ беше организирана от Обществения посредник на територията на община Пловдив след трагичния случай от миналата седмица. На 13 август 2026 г. в продължение на около три часа представители на различни институции и професионални общности поставиха проблеми, които излизат далеч извън конкретния случай. Сред обсъжданите теми бяха сигурността на Младежкия хълм и другите рискови места в града, видеонаблюдението и осветлението, полицейското присъствие, превенцията на агресията, работата с родители, ролята на училището, влиянието на социалните мрежи и необходимостта от по-добър обмен на информация между институциите.

В срещата участваха кметът на Община Пловдив г-н  Костадин Димитров, директорът на ОД на МВР - Пловдив старши комисар Васил Костадинов, заместник-кметът по "Обществен ред и сигурност“ Ангел Славов, началника на сектор "Общинска полиция“ гл. инсп. Тодор Боюклийски, директора на ОП "Общинска охрана“ г-н Димитър Палашев, прокурорите от Окръжна прокуратура - Пловдив Костадин Паскалев и Анелия Трифонова, директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане“ г-жа Албена Пискова, представители на РУО - Пловдив и Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, училищни директори и психолози, психолози на свободна практика и други специалисти и организации.

Кметът: нужни са действия и на местно, и на национално ниво

Кметът Костадин Димитров заяви, че Община Пловдив трябва да координира действията между институциите, като същевременно постави акцент върху необходимостта от работа с Министерството на образованието и науката и други национални институции. По думите му общината ще търси възможност за подобряване на сигурността на Младежкия хълм, включително чрез ново проектиране и последващо изграждане на система за сигурност. Димитров посочи още необходимостта от анализ на местата, където се събират големи групи младежи, и на зоните с повтарящи се сигнали. Сред предложенията, които кметът представи, са повече спортни и други занимания по интереси, "дигитални почивки“ и инициативи без телефони, както и по-сериозна работа с родителите относно рисковете в социалните мрежи, кибертормоза, опасното онлайн съдържание и промените в поведението на децата. Предвижда се и отделна кръгла маса в началото на септември, посветена на социалните мрежи и мобилните устройства.      

Социалните служби: необходим е междуинституционален механизъм

Представителите на социалните служби поставиха акцент върху необходимостта от по-ранно разпознаване на риска и по-бърза реакция при тежко насилие. Сред обсъжданите идеи са създаване на междуинституционален механизъм за превенция на тежкото насилие сред деца, индивидуална оценка на риска, интензивна работа с високорискови деца и по-добър обмен на информация между институциите. Обсъдена е и възможността за механизъм за проследяване на отделните случаи и реакция при тежки ситуации.

Прокуратурата постави въпроса за присъствието на полицията на терен

В дискусията бяха поставени и конкретни въпроси относно ефективността на контрола в рискови места като Младежкия хълм. Окръжните прокурори Анелия Трифонова и Костадин Паскалев призоваха за по-видимо полицейско присъствие на терен, включително пеши обходи в труднодостъпните части на хълма. Представителите на полицията от своя страна представиха информация за извършваните обходи и за получаваните доклади от патрулиращите служители. Така дискусията показа и необходимостта от по-ясна координация между различните структури, отговорни за сигурността.

Не само спорт, а и среда, в която младите хора да се чувстват част от общност

Друг важен акцент постави Иван Деспов, който поддържа въжения парк на Младежкия хълм. Според него трябва да се създават повече занимания по интереси и пространства за общуване, които да дават на младите хора алтернатива на рисковото поведение и неподходящите компании. Именно камерите, поставени от него заради вандалски прояви около съоръжението, са помогнали на полицията при установяването на младежите, свързани с трагичния случай.

Училищата и психолозите: проблемът трябва да се разпознава преди кризата

Особено важна част от разговора беше посветена на ролята на директорите на училища, училищните психолози и психолозите, работещи извън училищната система. Те поставиха акцент върху необходимостта от по-ранно разпознаване на промените в поведението на децата и младежите и от по-тясна връзка между училището, семейството и специалистите. В дискусията беше поставен въпросът доколко съществуващите механизми позволяват навреме да бъде разпознато дете, което започва да проявява агресивно, изолирано или друго рисково поведение, и какво се случва след това. Беше подчертано, че училището често е първото място, в което подобни промени могат да бъдат забелязани, но училището не може само да реши проблема.

Сред обсъжданите теми бяха необходимостта от по-добро взаимодействие между директори, учители, училищни психолози, педагогически съветници и родители, както и въпросът за капацитета на специалистите, времето и ресурсите, с които те разполагат. Поставен беше и по-широкият въпрос за това как да се работи не само с детето, което вече е проявило агресия, а и с неговата среда – семейството, приятелския кръг и групата, в която то се развива. Психолозите обърнаха внимание и на необходимостта от индивидуален подход, тъй като зад привидно сходно поведение могат да стоят различни причини и проблеми. Именно затова ранната психологическа оценка и възможността за последваща работа с детето и семейството са от особено значение.

Важен акцент беше поставен и върху превенцията, а не само върху реакцията след вече извършен акт – създаването на среда, в която децата могат да говорят за проблемите си, да бъдат чути и да получат помощ, преди поведението им да е ескалирало до сериозен риск.

Следващата стъпка – предложенията да станат конкретни действия

Участниците се обединиха около разбирането, че една среща не може да реши проблем, който е натрупван с години и има множество измерения. Затова през следващата седмица Общественият посредник ще потърси писмено от всички участници техните конкретни предложения. Те ще бъдат систематизирани според компетентността им и ще бъдат насочени към съответните местни или национални институции. Целта е от обсъжданите идеи да бъдат изведени конкретни мерки, отговорни институции и възможни срокове за изпълнение, а впоследствие да бъде проследено какво реално е предприето.

"Не очаквам една среща да реши всички проблеми. Важното е да имаме смелостта да ги назовем и да потърсим решения. Сега трябва да направим следващата крачка - всяко предложение да бъде поставено пред институцията, която има правомощия да действа, и след това да проследим какво се случва“, заяви общественият посредник инж. Борислав Стаматов.