Жестокото убийство на Младежкия хълм поставя тежки въпроси за сигурността и превенцията в обществените пространства на Пловдив. От групата на "Продължаваме промяната – Демократична България“ в Общинския съвет настояват Община Пловдив да даде конкретни отговори за видеонаблюдението, осветлението, патрулното присъствие и контрола в рисковите зони на града.

"Преди всичко мислите ни са с близките на жертвата. Именно защото темата е толкова тежка, искаме да сме пределно ясни – не използваме случилото се, за да търсим политически виновник. Като общински съветници обаче имаме задължение да питаме дали системата за превенция работи, а гражданите на Пловдив имат право на отговор“, заявяват съветниците от ПП–ДБ.

Един от въпросите, на които обществото търси отговор след трагедията, е направено ли е всичко възможно за ограничаването на подобни рискове.

От групата посочват, че законът възлага на кмета отговорности по опазването на обществения ред, а от 2025 г. това е изрично уредено като въпрос на местното самоуправление.

"Затова въпросът към Община Пловдив не е само какво ще направи сега. Въпросът е как досега са използвани инструментите, с които местната власт разполага“, категорични са общинските съветници.

И припомнят, че за рисковете на Младежкия хълм има сигнали от години. Още през 2024 г. в свое питане до кмета съветници от групата обърнаха внимание на зачестили вандалски и нацистки прояви на тепето. От получения тогава отговор от общината стана ясно, че Младежкият хълм не е покрит с общинско видеонаблюдение.

В същото време Общината от години разширява системата си от камери. През 2019 г. беше обявен план за достигане на 400 камери, обхващащи централната градска част, паркове и туристически маршрути, а през 2024 г. вече се говори за около 800 общински камери. По данни от медиите ръководството на полицията в Пловдив е посочвало, че МВР няма пълен достъп до тях, а самата Община неведнъж е говорила за необходимост камерите да бъдат насочвани към т.нар. "конфликтни зони“.

Според ПП–ДБ именно тук възниква въпросът доколко инвестициите в техника са се превърнали в реална и единна система за превенция, която свързва видеонаблюдението, полицията, Общинска охрана и патрулите според действителния риск.

"Стотици камери сами по себе си не правят града сигурен, ако пространства остават без ефективно наблюдение. Не е достатъчно да има повече техника – тя трябва да бъде част от работеща система за превенция“, посочват от групата.

Общинските съветници искат да стане ясно колко патрула обслужват парковете и тепетата във вечерните часове, има ли актуална карта на рисковите пространства в Пловдив и кога за последно е извършена оценка на сигурността на Младежкия хълм. Те поставят въпроси и за слепите точки на видеонаблюдението, осветлението в рисковите зони и броя на постъпилите сигнали за нарушения и рисково поведение.

От групата напомнят, че Община Пловдив разполага не само с видеонаблюдение, но и с Общинска полиция, ОП "Общинска охрана“, Общински инспекторат, администрация с ресор "Обществен ред“, собствен бюджет и конкретни правомощия.

След като стана известно, че обвиняемите за тежкото престъпление са непълнолетни, ПП–ДБ поставя и въпроса за работата на системата за ранна превенция. Съветниците подчертават, че темата трябва да бъде разглеждана с необходимата чувствителност и без разгласяване на лични данни, но смятат за необходим институционален преглед на превенцията по отношение на непълнолетните.

Според тях трябва да бъде проверено и как работи Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и как отделните институции реагират при натрупване на сигнали.

От групата на ПП–ДБ в Общинския съвет настояват за незабавен одит на сигурността на Младежкия хълм и останалите големи паркове и тепета, който да обхване видеонаблюдението, осветлението, видимостта, патрулното покритие и постъпилите сигнали.

Сред исканията им са още реорганизация на маршрутите на Общинска полиция, ОП "Общинска охрана“ и Общинския инспекторат според реалните рискови зони, интеграция на общинското видеонаблюдение с МВР и ясен протокол за обмен на информация. Съветниците настояват и за единна, периодично актуализирана карта на рисковите пространства, както и за конкретен общински план за сигурност с бюджет, срокове и измерими резултати.

Годишно Община Пловдив отделя между 2 и 3 млн. евро за сигурност и обществен ред, посочват от ПП–ДБ. Според тях това прави още по-необходим ясен отчет какъв резултат получават гражданите срещу този публичен ресурс и разполагат ли съществуващите структури с необходимия капацитет.

"Не поставяме под въпрос труда на служителите, които всеки ден се грижат за реда в града. Поставяме въпроса за организацията и ефективността на системата като цяло. Кметът разполага със законови правомощия. Общината има полиция, охрана, камери, администрация и бюджет. Въпросът не е дали Общината има отношение към сигурността – има. Въпросът е дали използва ефективно инструментите, които законът ѝ дава“, заявяват общинските съветници от ПП–ДБ.

Те са категорични, че трагедията не бива да бъде повод единствено за мерки след случилото се, а за сериозна оценка на цялата система за превенция в града.

"Пловдив не трябва да бъде град, в който камерите ни показват какво се е случило, когато вече е твърде късно. Нужна е система, която разпознава риска, преди той да се превърне в трагедия. Това не е позиция срещу някого. Това е призив към Община Пловдив за прозрачност и конкретни действия – в интерес на всички граждани“, категорични са от групата на ПП–ДБ в Общинския съвет на Пловдив.