©

Винаги, когато дойде някакъв важен гост на Пловдив, кметът, заместник кметът или който там го приема, започва една реч за многовековната история на града ни и за това, че той е бил винаги град на толерантността.

Ако бъркам, някой да ме поправи.

Не е ли време да изоставим клишетата. Пловдив отдавна не е толерантен град. Пловдив вече е един обикновен постсоциалистически град, населен предимно с пришълци, с никакъв интерес към традициите и духа от толерантното минало. Немалка част от жителите на града не са далеч от фашизма.

Най-голямато инвестиция в града последните години е в двата стадиона, където се събират няколко хиляди млади пловдивчани, които едва ли имат нещо общо с пловдивската толерантност.

Потресаващото убийство тези дни на Джендема отново ни накара да се замислим КОЙ СЪЗДАДЕ ТЕЗИ МАЛКИ УБИЙЦИ?

Младите пловдивчани убиват един беззащитен човек с необикновен садизъм. И то не за да го ограбят и да си купят дюнери с тези пари, а защото имали кауза – да се борят с педофилите.

Тоест, не да се борят, а да ги унищожават физически.

На гърдите на жертвата – според прокуратурата – са рисували свастики.

Това е техният подпис.

Та каква е била тяхната идеология – били са жертви на "Еврогейска“либерална Европа или на пропагандата на онези, които създадоха образа на Европа и на съвременното общество като общество на толериране на гейове, педофили, привърженици на еднополовите бракове, на смяната на пола на децата, на масово приемане на мигранти и т.н.

И срещу всичко това има един изход – насилие и унищожение на различните..

Как и от кой са възпитавани тези малки садисти? Дали техните учители са ги учили, че Пловдив е град на толерантността или напротив? И кой е предметът, където се говорят такива работи?

Да се припомним, че преди десетина години две ученички удушиха своя приятелка – дразнела я с дрехите си.

Да се припомним как "толерантнияг“ Пловди събра преди години най-агресивните фенове от страната, които нападнаха един храм. Говори се – с политическа подкрепа.

А кой не е виждал как по трибуните на стадионите се развяват свастики.

Как по Главната не толкова отдавна минаха няколко хиляди пловдивчани, скандирайки: "Цигани, мама ви ще е-а!“

Как малко по-скоро улиците се пълнеха с млади пловдивчани с далеч по-интелигентни физиономии от феновете, които протестираха срещу "норвежките педофили“...

Сега някой ще каже – ама от Пловдив тръгва спасяването на евреите.

Евреите в Пловдив са били затворени в гето, носили са жълти звезди и са били обижидани от малки родолюбиви пловдичанчета. Спасяването е дело на една шепа интелектуалци. Останалите ни съграждани са обсъждали как евреите пият кръв от бебета. И тогава е имало фалшиви новини.

Така че хайде да не се лъжем повече.

Пловдив – градът на толерантността - е вече фикция.

Има реалности. Дали ще си мълчим или ще се опитаме да разберем защо така се получи?