 © |
От началото на лятото сайтовете са пълни с оплаквания на почиващи на морето. Каква сметка платили в някакъв ресторанта. Колко струвала цацата и колко тараторът. Ако човек огледа изпратените снимки на касовите бележки обаче, може да си направи някои изводи не само за алчността на ресторантьорите, но и за психолоията на българина. Вчера някакви се оплакват, че платили 280 евро, което си е бая пари. Ако се анализира касовата бележка обаче, се вижда, че компанията е поръчвдала Узо Пломари, Гордънс джин, Аперол и т.н. И накрая останали изненадани. Както е известно, едни наши комшии имат поговорка "Да имам на българина втория акъл“. Та българинът влиза в заведението с първия акъл – наперен и с желанието да си прави кефа, но като му донесат сметката му идва вторият акъл. И започва да снима... Най-вероятно той не е погледнал менюто с цените. И е поръчвал вероятно така: "И дай две джинчета с тоник“. Без да уточни какъв да е джинът. Примерно. Малко са българите, които поръчвайки водка, уточняват точно каква. Или поне да кажат "българска“. Само че в момента, в който кажеш "българска“, ти си сваляш цената. Ами ако си с чужда булка? Или с кумовете, пред които искаш да демонстриражш колко си успял? И що сервитьорът да не донесе "Белуга“, примерно. Умният човек преди да отиде на ресторант си прави справка в интернет. Повечето заведения вече имат ако не сайт, поне някаква фейсбук страница. Трябва да внимавате обаче дали цените са актуализирани – може да попаднете на цени отпреди пет години. На входа на повечето завения на морето има поставени менюта. Или те посреща човек с меню в ръка. Българинът обаче не чете – да не се изложи пред компанията. И влиза наперено и безотговорно – харесал си е ресторантът, защото има свободни места и изглед към морето – приемерно. В Италия съветвавт туристите – на влизайте в ресторант, който е на маршрута на туристите и менюто му е и на английски. Същото важи и у нас – но кой ли го спазва. Макар да има народна мъдрост "Яж там, където ядат дюлгерите“ Неотдавна бях в Банско, цените в центъра бяха бетер морските, но в една забутана уличка видях кръчма с истински дюлгери – с работни облекла. Порциите два пъти по-големи, а цените – наполовина. Трябва да е ясно, че повечето заведения край морето работят само в сезона. Тоест, за три месеца трябва да избият огромни разходи. И не може да се чака милост при ценообразуването. Вероятно ресторантьорът разсъждава така: "Тези, дето влизат, са дали 40 евро за чадър и шезлонги. А искат да обядват за 20 евро...Няма как да стане“ Та влиза българинът, без да чете менюто, и започва да поръчва. След като е на море, трябва да яде риба. И за де не помислят, че е прощляк, не иска цаца. Поръчва напосоки, но пита дали рибата е прясна. Сервитьорът отговаря, че са я доставили тази сутрин. А тя лежи замразена във фризера от миналата година. Бил съм ресторантьор и си спомням, когато някой поръча пастърва, примерно, какво ровене из фризерите ставаше... Не случайно онези, които дават звездите Мишлен, дето бях тук и една звезда не им се откъсна от сърцето, казаха, че много ни били дължи менютата – а дълго меню се поддържа с много замразени продукти. Да продължим с напитките. Много днешни ресторантьори продължават една традиция от времето на комунизма – да няма евтини напитки. Едно време нарочно не зареждаха със "Слънчев бряг“, защото беше евтин. Само "от Плиска нагоре“. Хем си правиш оборота, хем гониш ракиджиите – които идват след работа и пият една ракия с шопска салата за левче – тогава. Та първо гледам цената на ракиите. И ако няма "Поморийска обикновена“ - примерно, ми става ясно, че тези искат да ме цакат. Няма "обикновени“ ракии, а само отлежали. От поне три евро и половина 50 грама. Тоест, 14 лева една голяма. По-нататък няма какво да гледам. И просто си ставам. Ама колко българи го правят това? Виждал съм как баровци си поръчват уиски. И уточняват "с черен етикет“ - да ги чуят всичките. А един приятел – пийнал, си поръча "шампейн“. Сервитьорът попита "А какво шампанско?“ Отговорът беше "Дъ бест“. И тук последва една велика сцена. Сервитьорът, който познаваше клиента, падна на колене и умолително каза :“Приятелю, недей прави тази глупост, че утре ще ми плачеш“ .. Но защо сме се втренчили в ресторантите по морето. Толкова умни българи прекарват вечери по разни дворчета и масички пред бунгалата, които са наели. Напазарували са в местния Лидъл – примерно, кюфтета и домати, домакините са осигурили барбекю, чинии, чаши и прибори... Няма менюта, няма дебели сметки... |