Цената на стоката по принцип е договор между купувача и продавача. Като по-важен е купувачът, потребителят: заради неговите потребности и интереси съществуват и производството, и търговията. Ако цената на търговеца не ти харесва, не купуваш. Ако дадена цена е неизгодна на повечето купувачи, продавачът е обречен на провал, на фалит: стоките му няма да се продадат, ще се развалят, ще трябва да ги изхвърли, ще понесе загуби. Накрая ще фалира.

Има умни и тъпи търговци. Има умни и тъпи потребители. Който не си съзнава и не си защитава интереса, е тъп. За тъпотията се плаща немалка цена. Всичко в този свят си има цена. Акълът е най-важната стока. Но не се продава на кантар. И не не налива в главите, противно на това което са ви говорили даскалиците в училище, мечтаещи, завалийките, да можеше акъла да се налива през ушите в главите с фуния.

Връщаме се на купувачите и търговците. Умният търговец знае, че е тъпа работа да туриш свръхвисока цена на някоя стока, която лесно няма да се продаде и ще залежи. Той затова гледа да сложи приемлива за купувачите цена, те да купят стоката със съзнанието, че сделката е изгодна и за тях. Доволният купувач е най-добра инвестиция на умния търговец. Той печели от хубавия оборот. Търговията му процъфтява. Той забогатява. Справедливо забогатява.

Тъпият търговец прави простотии, държи се глупаво. И също си получава заслуженото. Разорява се. Озлобява се. Нещастен е. Беден е.

Ще ви разкажа една съвсем реална история. Показателна, показва ни колко много тъпанари-търговци има у нас.

Знаете, че търговците сега у нас се надпреварват да печелят от тъпотията на масовия български купувач. Стока, която миналото лято струваше 1 лев, сега струва 2 евро. Примерно кочан варена царевица. Кафе от автомата лани беше 60 ст., сега е 60 цента. И така нататък. Но ето моя пример.

На главната улица на едно градче (на морето намиращо се) има гостилница, ресторантче, пред което винаги има опашка от клиенти. Чужденци и нашенци. В това градче има десетки други ресторанти и гостилници, които общо взето са празни. (Само по един-двама тъпанаря с жените и децата си важно-важно ядат там, това е обичайната гледка!) Ресторантът (прилагам снимка и му правя безплатна реклама!), пред който има опашка винаги, има голямо табло, на което са изписани цените на всички ястия. Веднага установяваш, че това са съвсем нормални, приемливи за потребителите цени. И хората стоят на опашка за да се освободи маса и да могат да седнат. Цял ден е така. Оборотът е смайващ.

Всички други ресторанти имат кожодерски цени, два-три пъти по-високи от приемливото. Все пак проклетите риби на скара не са със златни люспи за да струват 20-30-40-50 евро порцията. Е, в тия ресторанти няма клиенти ако не броим бодрите един-двама тъпанари, сядащи там за да покажат на целия свят, че цената за тях нема значение, щот са много богати. Богати с тъпотия, разбира се. (Вечер, от немай-къде, скъпарските ресторанти се напълват - балъците-тъпанарите никога нема да свършат! На тях се крепи господството на простотията в света!)

Добре де, не се ли сещат въпросните ресторантьори-тъпанари, че и те могат да постъпят умно и заведенията им да са пълни по цял ден? Сещат се, предполагам. Но те са заложили на умната стратегия "Дерем кожата на клиента, милост не знаем!". Предполагам заплашват оня, умния си колега, да спре "да подбива цените в нашия бранш"! Няма да се учудя в един момент да му подпалят нощем ресторанта.

Това исках да ви кажа. Изводът е: клиентът е господарят. В него е "и ножа, и сиренето", в него са парите. Ако клиентите имат акъл, цените в съответната държава са нормални, приемливи. В страни, в които народът страда от крещяща умствена недостатъчност, цените са високи и непосилни. Щото потребителите не се ползват от правата си да регулират ставащото на пазара. Те се поставят в позицията на овце, които се оставят да бъдат доени, стригани, да им дерат кожите, да им ядат канибалски и месата. От търговците да бъдат подлагани на тия процедури. Вълците у нас са търговците. Но овците са си виновни за всичко.

В Гърция в кафенето кафе и минерална вода струват 2.50 евро. У нас сещате ли се каква е цената на същото? Да ви я казвам ли? В Гърция кило кайсии струват 50 цента. У нас нали знаете колко струват?