©

Post author:Евгени Тодоров

Огромна част от българите притежават наследствен комплекс за малоценност. Обяснимо донякъде – живеят в малка и бедна страна, а най-важният период в историята им е петвековното робство.

Комплексите за малоценност – както е описано в литературата – често се "избиват“. Както едно време в казармата малтретираните млади войници за една нощ ставаха господари и насилници – когато дойдеше новият набор.

Та някои българи си избиват комплексите, когато срещнат представители на нации или малцинства, които според тях стоят по-ниско в цивилизационната йерархия.

Последният повод за тези размисли е пристигането в Пловдив на шофьори от далечни и още по-бедни страни от нашата. Избиването на комплексите започна в социалните мрежи, все някой ден ще се случи и в самите автобуси.

Има и разумни пловдивчани, които наблюдават гастарбайтерите и установяват, че те са дисциплинирани, гонят си разписанието и не подминават спирките.

Вчера зрител на Пловдивската телевизия разказа много интересна история.

Пътувал в автобус с шофьор азиатец – вероятно узбек.

В един момент към шофьора се приближава готвеща се да слиза пътничка и по стар български обичай му оставя билетчето си.

Този номер с препродажбата на билети, в която са замесени и пътници, и шофьори, и наблюдатели, които се правят ,че не виждат какво става, е класическа проява на асоциално поведение. Става дума за нещо като уж гражданки протест, а то си е ограбване на превозвача, който си търси парите от субсидии, които пък идват от джоба на същите тези дребни мошеници,

Та пловдивската протестърка срещу системата оставя билтчето, шефьорът узбек обаче не го придърпва разсеяно, както правят нашите българи, а мисли известно време, проумява, че хората, които вози го въвличат в престъпна схема, взема билетчето и го накъсва демонстративно.

Простият див заиатец дава урок на жителите на Европейската столица на културата.

Позор!