©

По повод интервюто на Пламен Константинов с Явор Дачков

Явор Дачков направи един голям подарък на българските русофили – подари им интервю с известния волейболист Пламен Константинов, който от 10 години живее и работи в Новосибирск - Русия.

Интервюто като манна небесна падна в социалните мрежи и предизвика телешки възторг у хиляди българи.

Не можем да очакваме от един човек , който яде и ще яде руски хляб, нещо много по-различно. Трябва да признаем, че казаното звучи убедително. Битовите факти – за цената на яйцата и на бензина, примерно, обаче се преплитат с обобщения за зловредната роля на Урсула, примерно. Което си е втора ръка пропаганда.

Всеки може да прочете интервюто и да си направи изводите.

Като се има п редвид каква е целта на сайт като "Гласове“, имаме ценно попадение. Гласът на известна личност винаги е имал повече стойност от гласа на обикновен политик или журналист. Даже на професор от някакъв неизвестен университет.

Та вземаме повод – както се казва.

Тоталитарните или полутоталитарни държава винаги са имали нужда от външни оценки. Вътрешната пропаганда се е девалвирала до степен, че вече няма полза от нея, но когато някоя "световна личност“ се отзове ласкаво за живота или за лидера – настъпва празник. Населението изпитва патриотична гордост и заобичва още повече Вожда..

Темелите в тази политика слага може би Сталин. През 30-те години – в период на масови убийства и Голодомор, в Москва пристигат големи имена от Западна Европа – основно писатели. Идеята да се привличат така наречените "полезни идиоти“ е на Ленин, но вождът на световния пролетиарат няма време да я развие.

В Москва пистигат и чисти комунисти, и леви интелектуалци, и обикновени използвачи: Анри Барбюс, Луи Арагон,  Ромен Ролан, Андре Малро, Андре Жид, Жан-Пол Сартр...

Обикалят музеите, възхищават се на метрото, някои се срещат и със Сталин.

Софрите са отрупани, пазаруват в "спец магазини“, където кожусите и черния хайвер са повече от достъпни. Говори се и за достъпни млади преводачки.

Сартр посещава СССР 11 пъти. Признава, че по това време е ползвал "временен“ морал...

Към списъка на възхваляващите СССР чужденци трябва да добавим и българинът Асен Златаров, който след един конгрес в Москва пише "В страната на Съветите“.

По времето на Людмила Живкова и България продължи тази политика с различни международни прояви – като Международните писателски срещи, примерно.

Някои поръчкови писатели ги награждаваха с безплатна почивка на морето.

Няколко лични спомена – за това как възприемахме СССР и как се осигуряваха похвали за България.

Моето поколение – децата от 50-те години – израснахме при тотална пропаганда в полза на съветския начин на живот. След като изчетох четирите тома съчинения на Аркадий Гайдар, първата ми детска мечта беше да стана по-бързо пионер и да отида на Международния пионерски лагер в Артек – СССР.

Някъде към 57-а баща ми го изпратиха на някаква командировка в СССР. Като се върна, дни наред ни идваха гости, за да чуят за живота във великата съветска страна от първа ръка. Баща ми разказваше за метрото, за Цар Колокол, за Кремъл... Веднъж обаче се изпусна и разказа, че като пътували с влака, минавали край руски села, които били ... като в средновековието. Със сламени покриви и очевидна беднотия...

Слушах седнал под масата и в този момент намразих баща си. Не можех да си представя, че е истина...

Баща ми ми донесе – като всички бащи, които ходеха в СССР, диапроектор и няколко филмчета. Едното беше за Волго Донския канал. Строежът беше представен като победа на социализма – за никакви лагерници не ставаше дума. Та така промиваха мозъците на децата...

Когато за пръв път отидох в СССР – снимахме филм в Ленинград, от тамошната телевизия ни прикрепиха една жена да ни съпровожда. Тя ни осигуряваше вход навсякъде, където пожелаехме. На седмия ден изглежда спечелихме доверието й и тя призна, че работата й на първо място е бъде преграда между нас и съветската действителност. Например в никакъв случай да не ни се позволи да снимаме пияници. И т.н.

За да ни покаже какво не виждаме, започна да ме води по местата, където тя организираше нашето пребиваване – хотел, бюра за билети и т.н. Навсякъде дива омраза на чиновника към посетителя. Тогава разбрах, че обслужването в България е истински рай.

Една вечер хората от екипа бяхме седнали в барчето на хотела, който беше само за чужденци. Пиехме евтина водка и мезехме с евтин хайвер. Като Анри Барбюс и Жан Пол Сартр.

При нас седнаха двама местни младежи и една девойка. Разговорихме се и като разбраха, че снимаме филм за Ленинград, попитаха какво точно ще покажем на българите. Изброих задължителните за един филм обекти и тогава единият руснак изсъсква през зъби: "Какъв филм ще правите, като и представа си нямате за живота при нас? Знаете ли, че съм дал подкуп на портиера, за да дойда за няколко часа тук – където няма руснаци...“

Е, въоръжих се с "временен“ морал и довърших филма.

И последно.

Години наред през септември бях част от екипа на БНТ-Пловдив, който по време на Есенния технически панаир всеки ден правеше половин час информационна програма.

Една година някой се сети и предложи да правим нова рубрика - "Другите за нас“. Западни изложители да хвалят България.

Екипът тръгна. Сигурно е било много смешно – отиваш при някакъв швейцарски изложител, примерно, застанал пред някакъв струг, от който никой не се интересува, и го караш да говори колко е впечатлен от България и от българското производство.

Някои направо питаха – що ще говоря за вас, по-добре ме питайта защо съм тук и какво показвам.

И тогава нашите момчета се усетиха - първо караха изложителя да разкаже за себе си, после за това, което искахме да каже.

След което режехме първата част и в ефира на БНТ всяка вечер излизаше някакъв западен бизнесмен и разказваше колко е впечатлен от България и от българската промишленост.

Зрителите се радваха, че имат късмета да живеят точно в България.

Така както руснаците биха се зарадвали, ако гледат интервюто с Пламен Константинов...

Евгений Тодоров

ПП Едно мнение по повод интервюто:

@estefaniaborisova842

преди 1 ден

Това е може би подкаста на годината.Удивена съм как за два часа човек може да обясни с такава прецизност и простота събитията,които се случват на нашата планета в този отрязък от историята.Този смел мъж сложи в малкия си джоб всички анализатори.Чист естествен човешки интелект.Респект.Благодаря на Явор Дачков за предоставеното удоволствие.