"По въпроса за въвеждането в училище на избираем предмет "Добродетели и религия“ мисля следното. В училище трябва да се въведе ВЕРОУЧЕНИЕ, такова, каквото е било преди катастрофата от септември 1944 година…"Иван Стамболов-Сула Анализи 09:30 11.07.2026 Труд news, "Странни знаци и невежи дипломати"

            Уважаеми г-н Сула, позволявам си да те запитам най-напред защо ВЕРОУЧЕНИЕ-то не спаси България от катастрофата и по-важното – защо тези, които учиха ВЕРОУЧЕНИЕ, докараха катастрофата. Определено няма да ми отговориш, както никой не ми отговаря защо православните страни, особено тези, ползващи българската азбука, са много по-бедни и по-корумпирани от католическите и протестантските страни, поне в Европа и Северна Америка.

         Както сам казваш, този предмет ще бъде задължително-избираем, т.е.  задължителен и няма гаранция, че децата няма да бъдат принуждавани да избират нещо, което не биха желали, както е и с другите такива часове.

"Учителската гилдия пък се тревожи, че няма да се намерят достатъчно като брой и като квалификация преподаватели. Да не се притесняват. Разглеждал съм внимателно предишните учебници (ако сега са други) и категорично заявявам, че и аз мога да преподавам по тях."

Проблемът е, че между добродетелите и религиите има балкан-разлика. Християнството приема робството, войните, огромната пропаст между бедни и богати, Холокоста, геноцидите. Възникна поговорка: "Не всеки мюсюлманин е терорист, но всеки терорист е мюсюлманин." Всяка религия е смесица от крайно противоречащи си идеи. И ако трябва да дадеш пример за добродетелен жив християнин, доста ще се изпотиш. Действително църквата поддържаше по време на робството българския национален дух, но след Освобождението нейната роля е незначителна. Известно е отношението ѝ към комунистическото робство, няма данни да е поискала извинение от обществото, не срещнах осъждане на престъпната война на Путин, пловдивският митрополит Николай не ми отговори за наименуването на централния булевард в Пловдив на българския Ирод Борис Трети, убиец на 4000 деца, чийто гроб още стои в светата Рилска обител, и за наименуването на площада пред общината на сифилитика враг на православието Стефан Стамболов, отхвърлил православния грузински княз Николай Дадиани, участник в Освободителната война в отряда на генерал Гурко, като го обсипа с гнусни клевети и докара мъжеложеца католик  Фердинанд, който ни направи наемници на Германия.  

Ето оценката за ролята на съвременната ни църква от един боеви генерал от преди век (Причините за националната катастрофа през погледа на генерал Пантелей Киселов, командващ превземането на Тутракан 1916 г.,Тутракан, 2016, с. 33-34):

"Проповядвана и изпълнявана на чуждия, нераз­бираем от народа ни, черковно-славянски език, пра­вославната ни религия се въплощаваше и въплощава чрез сухи, отегчителни по еднообразие обряди, които лишени от всякакво достъпно вътрешно съ­държание, сковават и разумна мисъл, и добро жела­ние и правдива дейност.

Представителите на църквата ни, от друга стра­на, свещениците - в най-голямата си част непод­готвени за проповядване на Христовото учение и разяснение и откровение на Божието слово, било поради простота на духовна култура; било поради това, че са лишени от разработената и пропита с божественост мисъл, било поради недостатъчното нравствено морализиране в науката Божия за до­брото, правдата и истината, нашите представите­ли на църквата са се показали малко достойни, за да упражняват и насаждат сред народа висшата мо­рална сила, каквато е вярата в едного Бога.

Те не са били способни да разпръскват лъчите на истината, като едно откровение на Божието слово; те не са могли даже сами да разбират, а камо ли да посяват истината, като източник на всички добри дела; те не са могли да вдъхват доверие в своето паство и извикат надеждата на народа ни, като дви­гателна сила в полето на житейската борба.

В тяхното лице народа - поклонникът трябваше да вижда божествено съвършени в доброто и исти­ната души. Техните дела трябваше да бъдат обра­зец на духовна чистота и висок морал.

Така издигнати по лестницата3 на съвършенст­вото си към божественото, те биха могли умело да увличат и своето паство, което би черпило по този начин нужните сили за борба със злото на земята.

Като се проповядваше на неразбран за народа ни език, сковавана чрез безсмислени обряди, като се тълкуваше от недостатъчно способни за целта учи­тели - свещеници, като липсваше толкова необхо­димия личен пример за поука в доброто, религията ни полека-лека се отдалечи от народа.

И днес, не ще бъде пресилено казано, народа е оттласнат от църквата; той се лута без вяра в Бога и представа за него като справедлив съдия и помощ­ник в житейските борби. Днес народа ни е загубил онова страхопочитание пред Провидението, което наказва всяко злодеяние“.

Ето и едно съвсем съвременно мнение за църквата ни:

"Днешните ми наблюдения като гражданин по отношение дейността на Българската православна църква не ме успокояват. Липсва топлота, не се създава необходимата тясна връзка между нея и българските граждани. Духовенството в по-голямата си част е дистанцирано от хората, на много малко места в страната църквата се ангажира със задължителни за нейното влияние социални дейности. Интересът ѝ към нуждите на младите хора е минимален“.( Цураков, А., Особености на българския социализъм, ИК "труд“, 2025, с. 68. Това мнение се отнася за българската православна църква по времето на т. нар преход.)

А ето и мнението на основателя на модерната икономическа наука Адам Смит от преди два века и половина:

"За да преживяват, [духовниците] може да зависят изцяло от доброволните подаяния на вярващите или могат да вземат от някакъв друг фонд, на който правото на страната им им дава право, като собственост върху земя, десятък или поземлена такса, заложено имущество или твърди заплати. Дейността им, усилията на усърдието им и средствата им ще бъдат вероятно много no-големи в първия случай, отколкото в другия….Духовенството на една установена и добре финансирана религия в крайна сметка се състои от образовани и приятни хора, които притежават всички качества на светските хора и които могат да претендират за уваже­нието на благородниците; но тези хора постепенно губят качествата, били те добри или лоши, които са им давали власт и влияние върху по-нисшите класи от народа и които са били основната причина за успеха и установяването на религията им.“ ("Богатството на народите", книга V, 1776).

Всъщност нашата православна църква представлява една държавна институция, заплащана от държавата, за разлика от независимите от държавната власт и намиращи се на самоиздръжка католическа и многобройните протестантски църкви, свещениците и пасторите на които по изискванията на тези църкви са задължени да поддържат тясна връзка със своите паства и да откликват на техните социални нужди и душевни терзания. Висшият православен клир живее в сравнително охолство, когато мнозинството от населението едва свърза двата края, а 20 % направо гладуват.

Децата имат нужда от обич и уважение, което нито религиите, нито тези, които ще им ги преподават, няма да им дадат.