©

От години някои русофилски прояви ме учудват, но с вродената си толерантност ги подминавам – хората си имат право на мнение.

Преди няколко седмици обаче един спомен на сериозна пловдивчанка, който само преразказах, предизвика такава лавина от персонална русофилска омраза, че се замислих. Това ме накара да напиша няколко подобни текста – зададох се въпроса дали в поведението на тези българи има някаква закономерност. Проследих специално и коментарите по повод едно изявление на украинската посланичка. Поразрових се и в научната литература...

Ето част от написаното – но не публикуваното във Фейсбук, където са коментарите – трудно ми е в момента да намеря линковете.

Трима руски прокурори в "Опел Комодор“...ТРИМА РУСКИ ПРОКУРОРИ В "ОПЕЛ КОМОДОР“ ПО ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА Русофобски записки – първа част https://3nai.blog.bg/regionalni/2026/06/13/trima-ruski-prokurori-v-opel-komodor-po-plovdivskata-glavna-.1989742

Башибозущината... https://zaprehoda.blog.bg/biznes/2026/06/28/bashibozushtinata-vchera-i-dnes.1991049

Как се подигравахме с руснаците https://zaprehoda.blog.bg/biznes/2026/07/04/kak-se-podigravahme-na-rusnacite.1991588

Как пие и мези руснакът и как българинът? https://3nai.blog.bg/regionalni/2026/06/20/kak-pie-i-kak-mezi-rusnakyt-i-kak-bylgarinyt.1990300

След всичко това все повече се убеждавам, че "русофилията“ - при цялата условност на обобщаващото понятие – е психично разтройство. Болест.

Откритето не е мое. Още през 1914-а година Методий Кусев пише “Русофилството в България е достигнало до идиотство“

Методи Кусев е един от малкото случаи, когато русофил, какъвто е бил години, се променя.

Аз не познавам подобни случаи днес.

Обратният вариант обаче последните години се наблюдава все по-често.

Познавам българи, избягали навремето от комунизма, живели на Запад десетки години, а сега са върли путинофили.

Хора, учили на Запад, работещи с американаски технологии, си тананикат Йосиф Кобзон, а телефоните им звънят с "Вставай страна огромная“.

Хора, които бяха на площадите 96-а -97-а и скандираха "Кой не скача е червен“, днес могат с часове да обясняват как загива "еврогейска“ Европа и колко прекрасен е животът в Русия..

У стотици хиляди българи могат да се открият симптоми на описани в литературата психични отклонения.

Носталгията им към миналото, когато си пишехме със съветски другарчета, а другарят Брежнев беше "най-големият приятел на българаския народ“, се описват по начин, който няма нищо общо със здравия разум.

Диагнозата се нарича КОНФАБУЛАЦИЯ. Това е изобретяване на спомени и влагането им в паметта. Как магазините бяха пълни, храните бяха истински, всеки ден ядяхме агнешко в работническия стол, даже бирата беше по-добра от днешните сто вида бири. И свободно ходехме в чужбина на море – с джобове пълни с долари, които купувахме по 80 стотинки.

Другото отклонени се нарича КОПРОЛАЛИЯ. Склонност към употреба на мръсни думи.Чрез тях – най-често с помощта на псувни – се извършва вербално насилие, което има за крайна цел символичното убийство на врага – либерал, соросоид, евроатлантик, джендър или поне украинец.Тъй като в социалните мрежи за псуване можеш да получиш санкция, се употребяват паралелни обиди. Украинската посленичка бе наречена "изрод“, "мърша“, "проститутка“, "вещица“, "гнида“ и т.н.

Кампанията срещу посланичката достигна до масови прояви на Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Русофилът по принцип не спори. Вероятно няма капацитет за осмисляне тезите на опонента и изграждане на контратези. Русофилът просто търси най-обидната дума. Най-много две думи. Най-дългото изречение в някакъв спор е "Ако не беше Русия да ни освободи, сега щеше да носиш фес и да се казваш Асан“.

Разказвам още една история, която ми изпратиха читатели – по повод поведението не едновремешните съветски туристи. Те бяха много симпатични хора, но бяха изостанали в цивилизационното си развитие десетилетия. А нас ни учеха да ги вземаме за пример, да изграждаме и у нас "съветски начин на живот. Та в хотела на един български град настанили съветски туристи – получили "путьовка“ за награда вероятно. Оказало се, че гостите не знаели за какво се използват тоалетните. И някои използвали кощчетата за боклук за облекчаване. Просто в тяхната деревня тогава – а вероятно някъде и досега – просто не стигнали до онова цивилизационно ниво, когато хората имат тоалетна с течешка вода. До което бяхме достигнали и ние.

А сега да видим каква ще е реакцията на тази картинка, която просто преразказвам!

Още една диагноза – тя е по-позната. Нарича се "СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ“. Синдромът много добре се е развил на българска територия – там , където дружбата с окупатора беше обявена за важна "като слънцето и въздухът за всяко живо същество“.

Продължаваме с ШИЗОФРЕНИЯТА.

Болестта беше обхванала за 45 години цяла България. На три ракии псувахме Тодор Живков и руснаците, а на манифестаците с широки усмивки скандирахме "Вечна дружба“ и "КПСС-БКП“. Никаква вътрешна борба. Така оцеляхме.

Сега шизофренията е по-различна. Русофилът кара скъпа западна кола, праща децата си да учат на територията на "Колективния Запад“, а мечтае Русия да победи Украйна. И да мине след това Дунава...

Отделна тема е връзката между "комуниста“, "патриота“ и "русофила“. Изглежда до голяма степен страдат от един и същи болести. Преди години другарят Станишев беше казал на събора на Копринка – ако не се лъжа: "Истинският патриот е и русофил“. Кратко и ясно.

Русофилът като едновремешният комунист много обича да се рови в биографиите, да си прави досиета, открива "мръсни петна“ в миналото на всеки враг. Само че подобно поведение имат и тези, които се изявяват като АНСТИКОМУНИСТИ. Каква е диагнозата тук – трябва да помислим.

А може би всички диагнози могат да се обединят в една – предложена от Методий Кусев: ИДИОТИЯ.  

Да не обидим някой – изключваме от кръга на заподозрените болни онези, които по времето на Кусев и преди това са нарчани "рубладжии“.

Те са хора със съвсем здрав разум.

Евгений Тодоров