©

И най-добронамерените ми чувства към руснаците и Русия се изпаряват на секундата, когато прочета за не знам кой път нещо от типа: "Ми то днес е същото – както сме слугували едно време на руснаците, сега е същото с американците“

Пише тези редове на 4 юли. Някой да е видял поне едно американско знаме?

Само тъпак-русофил може да стигне да такъв извод. Но с русофила няма смисъл да се спори. Ти го питаш защо избиват невинни украинци, той веднага скача и ме пита дали знам за изгорения българин в Одеса. Или ми казва, че ако не са били руснаците сега съм щял да ходя с фес и да се казвам Асан. Реакциите им са три-четири, не повече.

Затова съм се отказал да споря. Имам намерение само да разказвам истории, които вбесяват така наречените "копейки“.

Та едно време дружбата със СССР, както се надявам да не сме забравили, беше срявнявана с "въздуха за всяко живо същество“. Дружбата беше "вечна“, "непоклатима“, "от векове за векове“. Имаше обаче периоди, когато пропагандата по темата от 100 процента ставаше 110 процента – примерно.

Припомням, че по това време съм работил в Радио Пловдив и в Телевизионния център -Пловдив. Всяка седмица правехме отчети по окръзи – какво сме публикували за Пловдив, Пазарджик или Смолян. Изведнъж в отчетите се появи нова графа "СССР“. Най-много похвали събираше редакцията, която имаше най-голяма цифра в новата графа.

Дали точно тогава сме се готвили за ставаме 16-а република? Или е трябвало да се молим за нов договор за внос на нефт? Не знам, но очевидно се натягахме на руснаците за нещо.

Мина тази кампания и се появи нова инструкция – да се пише за "съветския начин на живот“.

Тоест, колко прекрасен е животът в "първата в света държава на работниците и селяните“ и колко прекрасни са съветските хора.

Някои колеги описваха съветския човек като божество, с което не можем да сравняваме. Поне в момента. Но трябва да подражаваме.

В списание "Младеж“ в един брой първи материал беше интервю с комсомолския секретар на някакво село. На въпроса: Ако трябва да се родите отново, пак ли бихте искали да се родите в България?“

Отговорът на младежа беше: "Не, бих искал да се родя в СССР“.

Вестник "Поглед“ - ако не се лъжа, "изби рибата“, както се казва, като започна да публикува на цялото фолио материали, посветени на съветския човек и СЪВЕТСКИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ. Инициативата на колегите се даваше за пример. Сигурно са получили и награди.

По това време от Полша бяха дошли мои роднини и мъжът на братовчедка ми Збишек, който се оправяше с българския, се зачете в написаното във вестника. След което ми каза нещо, което никога не забравих: "Ние също сме социалистическа държава. В нашите вестници също пише само хубаво за СССР. Но това, което пише във вашия вестник – че руснаците са едва ли не по-висша раса от българите, че трябва да се учите от тях и да им подражавате, при нас не може да се случи. Токаво унижение полякът не може да си причини. Това го правите само вие ...и донякъде в ГДР..“

То нека тези, които обясняват колко хубав е бил животът "при бай Тошо“ да имат предвид и това, което поне според поляците е било самоунижение.

Помня в началото на 80-те години бях на почивка в Международния дом на журналистите на Златни пясъци Имаше и доста колеги от другите социалистически страни и всяка вечер ръководството на СБЖ – по-точно този член на ръководството, който бе дежурен по смяна, даваше вечеря на някоя от чуждите групи.. Та един заместник-председател на СБЖ – правоверен комунист, бе домакин на вечерята с поляците. Станал по някое време нашият и вдигнал тост "ЗА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ – НАШАТА ОСВОБОДИТЕЛКА“.

След което поляците просто си станали и си тръгнали...

При такъв тост българите едно време ръкопляскаха искрено.

Някой ще каже, че само поляците правят такива неща.

Не, наблюдавал съм подобна реакция и в Чехословакия – пак на маса един наш млад партиен секретар се опита да обясни на домакините колко правилно сме им оказали "братска помощ“ през 68-а година. За малко нашият човек да си изяде боя. А на един концерт в Прага някаква рок груп изведнъж засвири провокативно "Калинка мая“. Цялата зала стана на крака и започна да освирква руската песен...

А какво правихме ние? Същото, което правят шизофрениците. С половината мозък възхвалявахме Великия СССР и съветските хора, но с другата половина не пропускахме да им се подиграваме.

Да, огромна част от българите се подиграваха на руснаците. Може би като реакция на прекалената пропаганда. Или може би в резултат на това, че голяма част от руските групи, дошли на екскурзия в България, се състояха от някакви колхозници, които гледаха уплашено . Като попаднали на чужда планета.

От известния навремето сервитьор в Тримонциум Жоро Брендито знам много истории с руснаци. Представете си нашите сервитьорчета – обслужили хиляди западняци, знаещи по някой език, пушещи вносни думани и т.н. как посрещат руска група.

Та тогава се случва историята, която след това обиколи България. Сервират на руснаците чай – чаша с пакетче вносен чай отстрани и пакетче захар. Руснаците не знаят какво да правят с пакетчетата. За тях пиенето на чай е наливане от самовара и смучене на бонбон в устата. Та един сервитьор решил да си направил майтап и показал на братушките какво трябва да направят. Сложили пакетчето чай в устата и започнали така да отпиват топла вода от чашата. А етикечето им висяло от устата.

Изредил се целият персонал да види руския резил, смях голям паднал. Но някой май издал майтапчията.

Друга сутрин на руската група за закуска сервирали кренвирши. Влиза сервитьорът в залата с пълна табла с чинии с по един кренвирш вътре. Спънал се, кренвиршите се разлетели по пода. Събрал ги човекът, занесъл ги в кухнята и попитал какво да правят сега – дали да сервират нови кренвирши.

Общото събрание на колектива обаче решило, че тъпите руснаци не заслужават такъв жест. Поумили мърлявите кренвирши и ги сервирали отново.

Свалянето на рускини на морето беше толкова лесно, че не се смяташе за бройка. Пробваха им се и цигани – и то не без успех. Разказваше се, че едни мургави гларуси се представяли за чуждестранни студенти. И рускините им вярвали.

А разказите на българите, които се връщаха от посещение в СССР, бяха изпълнени с подигравателни истории за руското пиянство. За това как се събират тройки пред магазина, за да си разделят бутилка водка, за цистерните с бира, която се налива в буркани, за пиенето на Тройной одеколон и разни подобни чудесии, от които българинът се опази. Колкото и да го призоваваха да взема пример от съветския човек..

.Сетих се – само преди няколко дена българин, живял много години в СССР, ми разказа подробно как руснакът "мези“. Върхът на лукса е да се снабди с кисела краставичка, евентуално българска. Ако няма – смучи бонбон. Ако няма бонбон, си души ръкава. Ако е лято и няма ръкав, къса трева, мачка я и я души...След което отпива...

Вечна дружба!

Евгений Тодоров