Документи, препоръки на АОП, съдебни дела и необичайни решения очертават картина, която заслужава много повече от формален институционален контрол.

Документите по процедурата за обществена поръчка за над 10 милиона лева без ДДС, финансирана с европейски средства и предназначена за храненето на най-бедните жители на Пловдив, разкриват поредица от решения, които поставят един и същ въпрос: дали правилата са били написани така, че всички да имат равен шанс, или така, че предварително да стеснят кръга на възможните победители?

Още при откриването на процедурата Агенцията по обществени поръчки предупреждава възложителя, че част от поставените критерии могат да ограничат конкуренцията. Сред тях е изискването храната да бъде доставяна от кухня, разположена на разстояние до 60 минути от пунктовете за раздаване. Въпреки официалните препоръки, условията остават непроменени.

Следва втори спорен момент – методиката за оценяване. Два показателя – времето за доставка и срокът на годност на храната – носят общо 60 от 100 възможни точки. Именно тези критерии Агенцията по обществени поръчки определя като нуждаещи се от допълнителна обосновка, тъй като трудно могат да бъдат проверени и измерени обективно. Въпреки това възложителят не променя методиката.

След приключването на оценяването започва още по-интересната част.

Един от кандидатите е отстранен заради начина, по който е подадена офертата през електронната система – технически въпрос, който не променя нито участника, нито съдържанието на офертата и според Закон за обществените поръчки (ЗОП) няма нарушение. В същото време други участници са допуснати и класирани, въпреки че ценовите им предложения не съответстват на прогнозната стойност на поръчката, определена съгласно Закона за обществените поръчки.

Така възниква основният въпрос по случая: защо едни несъответствия водят до незабавно отстраняване, а други се приемат за допустими?

Публичната информация поставя и друг въпрос. Избраният изпълнител не е непознат в системата на обществените поръчки за социално хранене в Пловдив. Дружеството е изпълнявало подобни договори и в предходни години, а неговият собственик е участвал в местни избори като кандидат за общински съветник от политическа формация, свързвана с ресорния заместник-кмет. Това само по себе си не представлява доказателство за нарушение или конфликт на интереси, но поставя въпрос дали всички потенциални зависимости са били достатъчно прозрачни и дали е избегнат дори рискът от съмнение в безпристрастността.

Има сериозни съмнения и във връзка с третия участник, който се явява сам по едната обособена позиция и с когото вече има сключен договор. Той е класиран, съответно определен за изпълнител на ОП № 1, в нарушение на Закона за обществените поръчки. Един от поставените критерии за подбор по ОП № 1 е участниците "да разполагат с общо 3 (три) обекта за раздаване на топлия обяд, разпределени както следва в район "Тракия“– 1 (един) обект, в район "Източен“ - 1 (един) обект и в район "Южен“ – 1 (един) обект“. От направена справка в сайта на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), който е публичен, се вижда, че третият участник, определен за изпълнител по ОП № 1, към датата на подаване на офертата - 18.12.2025г. не е разполагал с обект на територията на район "Южен“, което не е констатирано от оценителната комисия. Същата е приела, че участникът отговаря на критериите за подбор, включително и че разполага с обект на територията на район "Южен“. Факт е и че на този адрес има парк, а не пункт за предоставяне на храна за най-нуждаещите се.

Паралелно с това прави впечатление и необичайно бързото движение на производствата пред контролните органи. Едно от делата в Комисията за защита на конкуренцията приключва само за две седмици. Законът допуска кратки срокове, но при казус с толкова голям обществен и финансов интерес подобна скорост неизбежно поражда въпроси дали всички аргументи са получили необходимото внимание.

Още преди окончателното приключване на съдебните спорове, Общината подписва договор с избрания изпълнител, третият участник в конкурса, и прекратява част от действащите отношения с досегашния доставчик. Именно това действие е още едно основание за съдебен спор, предвид неправомерните действия на Общината.

“Поотделно всяко от тези обстоятелства може да намери своето административно обяснение. Разгледани заедно обаче, те очертават модел, който трудно може да бъде подминат без задълбочена проверка. Следващият въпрос вече не е само юридически. Когато една процедура събира предупреждения от Агенцията по обществени поръчки, множество жалби, няколко съдебни дела, спорни критерии и обвинения в различен стандарт към участниците, достатъчно ли е институциите да твърдят, че всичко е законосъобразно? Или обществото има право да получи много по-убедителни отговори?", задава въпрос Емил Янков от “Възраждане", на които непримиримо ще продължи да търси отговор според закона. 

С уважение,Екипът на "Възраждане"