©

Невзоров се върна и нечии предизборни кули от карти май почнаха да се срутват. Оказа се, че не е бягал, защото не е гонен, не е търсен, защото не се е крил, не е арестуван, защото не е нарушил закона. Предал е цялата документация по случая "Баба Алино“ в прокуратурата. Отрича намеците за политическа протекция. И никого не бил корумпирал: "Никому не давал денег“ (на никого не съм давал пари).

Това, последното, разбира се, е най-съмнително. Но както показва българската съдебна практика – и най-трудно доказуемо.

Невзоров заяви след разпита си снощи, че комплексът Баба Алино е законен, че разполага с всички документи и че никога не е бил осъждан в Украйна. Поне за част от нещата не лъже. Конците в тази ИПСО (информационно-психологическа специална операция), отдавна се белееха, но сега и за слепите стана ясно, че един административен и инвестиционен казус целенасочено беше превърнат в политическо оръжие, а украинците в България – в удобен (гео) политически враг.

Седмици наред бяхме заливани с внушения за "украинска схема“, "украински измамници“, "украински пари“ и едва ли не украинска заплаха за националната сигурност. Вместо да се изяснява кой БЪЛГАРИН и защо е давал разрешителните и удостоверенията за търпимост, кои БЪЛГАРСКИ държавни институции и общински администрации са газили най-много закона, кои БЪЛГАРСКИ институции са си затваряли очите и колко години, пропагадният фокус бе насочен към националността на инвеститора. А вчера се видя, че дори да е украинец по рождение, руският му е майчин език. Руснаци са и най-често споменаваните съучастници в схемите на Невзоров в Украйна и България. Предстои да видим дали наистина се е разприказвал пред МВР за висши протекции и за чии точно.

Но каквото и да научаваме по случая занапред, фактите ще продължават да се подменят с емоции. Това е класическа пропагандна техника. Когато документите задават твърде много въпроси към собствените институции, насочваш прожекторите към "чуждия елемент“ - в случая "КУБ Корпорация“ и Невзоров. И ако можеш, хвърляш обществото в поредната културна и геополитическа война. С руснаци в България тя е невъзможна, те са "двойни освободители“. И на българските политици, и на българските мафиоти, през ум не им минава да се карат с руснаци. Виж, с украинци може, и даже трябва. Не само на "Възраждане“, но и на "Прогресивна България“, а май и на "Продължаваме промяната“. Целта на всички е различна, но врагът е общ: "престъпна група, която се е занимавала с пране на пари“ и която е била част от международна организирана престъпна структура.

Само че защо в същото време МВР обяснява, че Олег Невзоров е свободен гражданин, срещу когото прокуратурата не е предявила обвинения? И защо никой не обяснява чии са били мръсните пари и къде са отишли чистите, вече изпрани пари? Дали се е крадяло от западна, вкл. военна помощ за Украйна, или са се препирали пари от незаконния внос/износ на руски нефт и газ в България?

Невзоров не е света вода ненапита. Но никога не е бил истинска цел на скандала с Баба Алино. Истинската цел беше манипулиране на общественото мнение във вреда на Украйна. Украйна беше превърната в удобен декор, а украинското посолство и украинската общност в България - косвено въвлечени в скандал, с който нямат пряка връзка. Целта беше ясна – да се произведе още една доза подозрение, още една порция омраза и още един повод българите да свързват думата "Украйна“ с престъпност и корупция. И това продължава да се прави на най-високо ниво: и днес Румен Радев изрази надежда "да разбере от показанията на г-н Невзоров дали и как е оказвал посланикът на Украйна политическо влияние". Аз пък се надявам да разберем, независимо от кого, причините за странната обсесия на премиера по украинския посланик...

Така или иначе, Радев очевидно е част от антиукраинската игра, която, както казах, устройва повече от един местен политически играч. Устройва "Възраждане“, защото подхранва страрателно съчинявания от тях разказ за "украинската заплаха“. Устройва управляващата "Прогресивна България“, защото геополитическият шум измества вниманието от въпроса как държавните и общинските институции са допуснали този казус да се развива с години. А май че и "Продължаваме промяната“ няма нищо против лошия пиар на Коцев: след скандала вече не се чувства длъжна да го издигне за кандидат-президент.

Накратко: едни трупат електорални дивиденти от антиукраински настроения, други печелят време и политическо прикритие, трети редят вътрешнопартийни пасианси. А истинските въпроси остават без истински отговор.

Кой е разрешил строителството?

Кой е издал удостоверенията?

Кой е контролирал изпълнението?

Кои нотариуси са издавали фалшиви документи за собственост?

Кои банки са давали лесно ипотечни кредити и на какво законово основание?

Кой носи административна и политическа отговорност?

И НАЙ-ВЕЧЕ: ЧИИ ПАРИ СА ПРАНИ ?

Вместо да задава тези въпроси, докато получи задоволителни отговори, българското общество беше въвлечено в поредното активно мероприятие по производство на омраза. Днес към Украйна. Утре към Северна Македония. Другиден към някой друг съсед. Но никога към русия.

Което е и целта.

Да знаеш, Минке, последният правоверен русофил на планетата ще умре в България..