Къщата на братя Семови - арх.Асен Семов и инж.Георги Семов, се намира на Понеделник пазара на ул.Съединена България №9. Братя Семови са родом от Стара Загора. Инж.Георги Семов по-голяма част от живата си прекарва в Пловдив. Сградите построени по проекти на арх Семов са истински шедьоври на архитектурата. За щастие на Пловдив той е проектирал наколко сгради, които все още ги има в нашия град. Арх.Асен Семов се премества в София, където прекарва по голяма част от живота си. Дворът е с формата на трапец, разположен зад къщата и граничи със сиентините скали на Джамбаз Тепе. Има размери около 15 м дължина и около 9,0 м. широчина. До този двор имаше още един двор,пак собственост на братя Севови. През онези години никой не се грижеше за тези дворове. Бяха доста занемарени. До самите скали на тепето имаше няколко смокинови и дюлеви дръвчета. Най вероятно саморасли. Имаше и една джанка, която раждаше доста сливи за радост на децата от махалата. Имаше и няколко лозови дръвчета, за които никой не се грижеше, нито ги пръскаше, нито ги подрязваше, а те въпреки това раждаха чепки хубаво, сладко грозде. В двора имаше и една стара тоалетна, изградена от дъски вече много прогнили, не беше свързана с канализацията. Вече никой не я ползваше, защото можеше да пропадне в клозетната яма. До калкана на къщата от изток имаше стоварени ломени камъни, вероятно получени при оформането на двора. До този калкан беше долепена обущарницата на бай Мильо, който дълги години поправяше обувките на много хора. Работлив и услужлив човек. Загуби четиринадесетгодишната си дъщеря - заболя от рак. Малко по-късно до бараката на бай Мильо поставиха бараката на един шивач, от чийто услуги се позваха не само съкварталците, но и хора от други части на града. Най-интересното нещо беше в съседния парцел, пак собственост на братя Семови.Това беше тунелът в скалите на тепето, който го издълбаха около 1956г. Беше широк около 4 м. и дълъг около 8-9м. Издълбаха го и го изоставиха дълги години. По късно продължиха да го копаят и направиха ресторант "Пещерата". От стените и от тавана на тунела на тънки струйки се стичаше вода, която долу образуваше голяма локва. В нея децата пускаха направените от тях корабчета. Корабчетата се правеха от издялано парче дъска, на която се слагаха две или три мачти закрепени към дъската със здрав конец. На мачтите се закрепваха платна от бяло парче плат. През горещите пловдивски лета от тунела вееше хлад. Тук децата се събираха, застояваха се дълго. Възрастните бяха си сложили маса със столове и играеха на карти или табла, а децата играеха на една игра с карти наречена "война". Незабравими детски години. Нямаше интернет, дори и телевизия нямаше. Арх.Олег Каразапрянов oleg5@abv.bg Пловдив, юни, 2026г. ======================================================= |