©

Алкохолът е огромна сила и участва в писането на човешката история.

И в живота на всеки индивид.

Безброй поговорки са повод за размисъл. Първите, за които се сетих:

Пиян човек – съдран човек.

Пияна жена – радост вкъщи.

Няма градус – няма радост!

И един цитат – Иво Андрич е казал: "Всички важни решения на Балканите са взети под булото на алкохола“!

А сега да се фокусираме. Фокусираме се върху темата за руския и българския алкохолизъм.

Азбучна истина е, че ние и руснаците сме братя. И че от Дядо Иван по-велик няма.

В същото време между нас и тях има една огромна разлика – в начина на пиене.

И на мезене.

Руснакът пие на екс, българинът пие бавно.

Българинът започва с ракия, минава на вино..

Други нации пият наопъки.

На руснацаите им е все едно какво пият и в какъв ред. Пият всичко, което има градус.

Българинът е табиетлия.От бай Ганьо знаем, че ракията и виното искат не само различно мезе, но и различна музика – за фон.

Украинки, живеещи от години в Пловдив, разказват: "И ние като руснаците пием на екс, но откакто дойдохме в България, открихме удоволствието от бавното пиене“

Някои познавачи на душевността на двата народа твърдят: "Българите пият, за да живеят, а руснаците живеят, за да пият“.

Гледали сме филми, чели сме и книги – с описания на драмите, свързани с употребата на алкохол. Повод за срам, но и за гордост. Да си спомним "Съдбата на човек“

Но нека да се опитаме да дадем някакъв свой принос по темата – на база непосредствени впечатления.И пловдивски.

Нещо, което сигурно никой от по-младите българи, не помни:

Всички сме гледали американски филми за времето на така наречения "сух режим“. Но да си припомним как в Съветския съюз през 80-те години - по времето на генералния секретар на КПСС Андропов – имаше опити да се ограничи алкохолизмът, превърнал се в епидемия.

Та тогава алкохол нямаше в магазините, а се продаваше единствено в някакви бараки, които отваряха в 17 часа. Струпваха се опашки от стотици руснаци – още от сутринта. Баби от района заемаха челни места, висяха прави цял ден и малко преди отварянето продаваха местата си на по-заможни пиячи.

Чакал съм два пъти в Ленинград на такава опашка, в интерес на истината опашката вървеше бързо. Хората си бяха приготвили точно пари и знаеха какво да поръчат. Знаеха коя марка водка и коя партида в момента са с най-добро качество.

По-нетъпеливите си купувах одеколон – Тройной - и го изпиваха на екс.

Алкохол свободно имаше само в хотелите за чужденци. В някакъв по-масов хотел имаше нещо като бар, но позволяваха само по една чаша шампанско на човек.

Видях как дойде един руснак с малолетния си син, който обаче беше облечен с голям балтон и с мека шапка на главата. Минаха заднешком край бара. Отзад детето приличаше на възрастен мъж. Бащата поръча две чаши – като посочи сина си, седнал в дъното. Седна до него, гаврътна двете чаши и повлече детето обратно навън.

В годините извън "сухия режим“, в Ленинград цъфтеше алкохолният туризъм. От Финландия с кораби идваха туристи за един ден, напиваха се до степен, че се налагаше да ги носят обратно на палубата на ръце.

Та финландската телевизия изпраща екип в Ленинград да покаже поучително как се излагат техните алкохолици. Както беше редът тогава, съпровожда ги придружител от Ленинградската телевизия – Ирина Александровна Бер, от която знам историята.

Води тя финландския екип на пристанището, там няма финалндци в момента, но има руснаци, които работят и са виждали всичко.

Започва да ги пита репортерът: "Виждали ли сте пияни финландци? Какви мислите за тях?“ - и т.н.

Отговорите са: "Изобщо не сме виждали пияни финландци. Те са много хубави хора“..И т.н.

Което говори са световна солидарност между пиячите

В България руските туристи и официални гости се държаха предпазливо – особено на публични места. Виждал съм руснак – някакъв шеф в тяхната телевизия, който – след като разбра, че са го снимали от БНТ как пие вино, да се моли да осветят лентата. Защото ако този кадър се появи в нашите ТВ новини и го видят от Посолството, щели да го уволнят на минутата.

Мерките на Андропов срещу пиянството ние – както всички съветски идеи – ги пренесохме за известно време и в България. Забраниха сервирането на алкохол до обед. Само че в България са малко хората, които пият от сутринта, така че драмата не беше голяма. Освен това се намираше изход – поръчваш кафе и намигаш. След малко получаваш кафе с коняк вътре.

Сега мезенето.

На снимката, която илюстрира този пост, виждаме една класическа руска картинка. Отпред се вижда празен буркан -вероятно в него е имало български краставички.

Приятел, живял дълги години в Москва, разказваше, че един такъв буркан, е имал цената на кюлче злато. Образно казано.

Човекът твърдеше, че видял със собствените си очи как от магазин излиза руснах, прегърнал буркан с български краставички. И сам си говори: "Спасибо Тодору Живкову“.

А с какво мезят тези, които нямат щастието да се снабдят с краставички?

Зрител на Пловдивската телевизия, живял много години в СССР, разказа, че пиячите мезят с един бонбон в устата. Ако няма бонбон – просто подушват ръкава си. Или късат трева от градинката, стриват я и пак душат – така им се отваря глътката.

Предаването по темата може да се гледа на адрес https://www.youtube.com/watch?v=SloHDDAopD

Руският начин на пиене винаги е будил насмешка у българите. И е бил причина за въздигането на патриотично самочувствие.

Само че онзи ден архитект Валентин Маринов ни раказа нещо смущаващо.

В началото на 90-те години – в качеството си на заместник кмет на Пловдив – трябвало да приеме официален гост – някакъв руски митрополит.И по протокол – да му даде вечеря, в може би най-добрият тогава ресторант "Пълдин“

Питал домакинът какво ще пие госта, дядо поп отговорил, че домакинът трябва да предложи. Оказало се обаче, че руснакът е със светлинни години по-напред в материала.

Да не преазказвам целия разговор – може да се чуе тук, на седмата минута - https://www.youtube.com/watch?v=fW2ZqgnlQWA

Та да зарадвяме тези, които са помислили, че пак искаме да се подиграваме на руснаците А се оказва, че между тях има такива специалисти по "банкетна култура“, с които изобщо не можем да се сравняваме.

Между другото, след година-две архитект Маринов разбрал от снимка във вестника, че неговият опитен сътрапезник е станал руски патриарх под името Кирил.

А след още години разбрал, че той е и полковник от КГБ с фамилията Гундяев.

Да защитим този свят човек от попълзновенията на кръстоносците!

Евгений Тодоров