Върховният касационен съд остави в сила решение на Апелативен съд – Пловдив, с което наказанието на сирийския гражданин Р. М., осъден за убийството на негов сънародник в Регионален приемателен център – Харманли, е намалено от 12 на 10 години лишаване от свобода.

         Сирийският гражданин Р. М. е признат за виновен от Окръжен съд – Хасково в това, че на 24.07.2023 г. в гр. Харманли, след скандал, чрез нанасяне на удар с нож в дясната половина на гърба, в областта на лопатката, умишлено е умъртвил А. А., сирийски гражданин, за което е осъден на "лишаване от свобода“ за срок от 12 години. Към датата на извършване на престъплението подсъдимият е бил със статут на кандидат-бежанец, а пострадалият е бил бежанец с предоставен хуманитарен статут. Последният пристигнал заедно със сестра си в Регионален приемателен център – Харманли през 2023 г. Двамата с подсъдимия се познавали отпреди лагера. След възникнал конфликт по повод съобщение в група в интернет приложение, двамата се скарали и сбили. Р. М. намушкал с нож в гърба опонента си, който починал от остра кръвозагуба и сърдечна недостатъчност.

         Делото във ВКС е образувано по жалба от защитника на подсъдимия срещу присъдата му, с молба за нейната отмяна и оправдаване на доверителя му или връщане на  делото за ново разглеждане. Основното възражение както пред апелативния, така и пред Върховния касационен съд е, че подсъдимият не е автор на престъплението.

         Според ВКС правилно Пловдивският апелативен съд изцяло е споделил изводите на Хасковския окръжен съд, че от събраните доказателства по делото единственият възможен и категоричен извод е, че именно подсъдимият е автор на деянието.

         От заключението на вещите лица се установява, че действията на подсъдимия Р. М. не са осъществени в състояние на физиологичен афект. Същият се е намирал в остра конфликтна ситуация, която застрашавала физическата му неприкосновеност. Той се е чувствал несправедливо нападнат, без състоянието му да достига степента на физиологичен афект. Експертите внимателно са преценили и поведението му непосредствено преди ескалиране на конфликтната ситуация, когато той публично се е извинил и се е освободил от носения от него нож, което от негова страна е било знак за примирие.

         Всичко това дава основание на Апелативния съд да приеме, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с наложено наказание в неговия минимум, а именно 10 години лишаване от свобода. В този размер то изцяло би отговаряло на критериите за справедливост.

         ВКС намира, че липсва дори и един аргумент в посока на явна несправедливост на наложеното наказание и същото е справедливо.

         Решението на ВКС е окончателно.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда