©

Завършил съм Руска езикова гимназия. "Руски език и лиература“ беше втората ми специалност в Университета. На 8 години започнах да чета Аркадий Гайдар, Илф и Петров, Анатолий Рибаков. На 16 – Есенин и Блок. Имам поне 1000 тома литература на руски в библиотеката си. Познавах лично и съм разговарял с Булат Окуджава, Марлен Хуциев, Инокентий Смоктуновски, Виталий Коротич... Имах истински приятели – и приятелки, с които съм говорил часове на руски. Убедено твърдят, че те имат – или имаха – интелигенция, ня която можем да завиждаме. Отделен въпрос е какъв процент от населението е тази интелигенция.

В България обаче все по-гласовити стават едни българи, които не познават един руски интелигент. Но знаят всяка дума излезла от устата на Путин.

Любовта им към днешна Русия има дълбоки корени. Единият корен са го наричали рубладжийство. Той е обясним. Трудно ми е обаче да си обясня искрените усилия на онези, които искат да докажат, че пример за подражание трябва да ни бъде не руската интелигенция, а онези маси наследници на мужиците, станали сталинисти, които ще гласуват за Путин, докато е жив. И ще се опитват да завладеят Украйна – докато самите те са живи. Но най-голям враг ще им е "Обединеният Запад“.

Та като се сетя за тези българи и ставам истински патриот. През годините съм бил свидетел или съм слушал истории с руснаци, които ме карат да се чувства горд, че съм българин. Дълбоко съм убеден, че нашего брата – каквито и недостатъци да има – стои над онова, което наричаме днес "русский мир“.

Все по-малко стават онези, които помнят онези 45 години на "вечната дружба“, когато се прегръщахме с "братята“, но те гледаха на нас със завист. Това беше един от парадоксите – възхваляхаме с повод и без повод "съветския начин на живот“, но се надявахме той да не дойде при нас. А в това време руснаците – особено рускините – пъшкаха: "Ой, у вас как на Западе!“. Даже обвивките на нашите дъвки им миришеха на Запад и те си ги пазеха.

Наскоро един бизнесмен ми разказвше как в началото на 90-те години тръгнал да търгува с поне няколко бивши съветски републики. И направил голям удар. Защо? Защото в тези републики гледали на България като на западна държава. Още тогава. Гледали на нас с респект. Повод за размисъл.

Та приемете написаното дотук като Увод към едни Русофобски записки. Ще опиша някои от онези истории, които си разказвахме едно време – за да си го върнем на онези руснаци, които ни караха да се правим на идиоти.

Започвам отзад напред – с последната история, която чух. Иначе тя е от 60-те години.

Русофилите – от едно време до днес – обичат да възхваляват руското оръжие. И днес има медии, които всеки ден пускат новина за някоя нова суперракета или суперсамолет. Една време беше същото – легендите за нови съветски супероръжия /лазерни, атомни, биологични и т.н./ се разпространяваха от ухо на ухо. Като "секретна“ информация.

Има обаче една технологична тема, от която русофилите – и тогава, и сега – бягат като дявол от тамян. Темата е за РУСКИТЕ КОЛИ.

До Втората световна война – т.е. по фашистко време – в България е имало автосалони, където са се продавали свободно най-новите световни марки – Мерцедес, Форд, Рено и т.н.

След 1944 година минахме предимно на съветски коли. И за тях чакахме години. Е, вършеха работа, но даже и истинските комунисти мечтаеха да имат западна кола. Някои успяваха.

Онзи ден в рубриката на Пловдивската телевизия "Запомнете Пловдив“ се спомняхме – заедно със зрителите за онези времена – как чакахме за Волги и Запорожци, как ги поправяхме, как ги пребоядисвахме...Предаването може да се гледа на записа на адрес  https://www.youtube.com/watch?v=yT6OGVdu3Us

Та се обади една зрителка, чиято история ме впечатли. Ще ви я преразкажа по памет.

Бащата на зрителката е бил известен пловдивски съдия, брат й става прокурор. Изобщо видна пловдивска фамилия. Вероятно заможна, защото тогава – през 60-те години – успяват да си купят "Опел Комодор“. Такава кола в Пловдив има още една – тя е на автомонтьора Ицо Черноземския.

Братът специализира в Москва, там се сприятелява с трима млади руски прокурори, които работят из руската дълбоката провинция.

Кани ги на гости и те успяват да дойдат. Едно от вечерите домакините ги канят вкъщи, ядене, пиене – като му редът. Идва време да си ходят. Отседнали са в хотел "Лайпциг“, който не е много близко. Бащата предлага на дъщеря си да ги откара с Опела- до хотела. Тя наскоро е взела книжка

Влизат прокурорите в колата и ахват. Те такава кола не са виждали. Нарочно младата шофьоррка ги прекарва по Главната – тя още е била отворена за движения. Край тях – добре облечени хора, светещи витрини, неонови реклами... Как на Западе.

По едно време единият руснак пита:

А какая эта машина?

Опел Комодор – отговаря гордо шофьорката.

А кто производит?

Дженерал моторз. 

Като чуват "Дженерал моторз“ руснаците направо се гипсират – като хванати в капана на световния империализъм.

Колата спира пред хотела, руските прокурори мигом отварят вратите и се разбягват в три посоки – няма “спасибо“, няма "досвиданье“...

Та как да не се чувстваме горди, че сме българи...

Имам за разказване още истории, братя русофили – следващата неделя продължавам

Евгений Тодоров