Вероятно малко половдивчани ще си спомнят за този майстор бояджия на леките автомобили. Ще го помнят тези, които са над 60 години и разбира се са имали по онова времи лек автомобил. Не се налагаше често собствениците на леки автомобили да търсят неговите услуги. Катастрофите тогава много по-рядко се случваха отколкото днес. Автомобилите бяха малко, улиците не бяха натоварени с автомобилно движение. Шофьорите бяха много по внимателни.

Но все пак имаше случаи, когато трябваше да се потърси автобояджия. Юсеин нямаше работилница, в която да извършва бояджийските работи. Работеше на улицата, на която живееше. На една задънена уличка чийто име сега е "Иван Караджов", пресечка на сегашната улица "Митрополит Панарет". От ул."Иван Караджов" се преминава в друга задънена улица на име "Мърквичка".

Човек трябваше да закара автомобила си на някоя от тези улички и да повика Юсеин. Юсеин идваше, оглеждаше мястото, което трябваше да се боядиса. Преди боядисването мястото трябваше да се китоса. Много голямо значение имаше качеството на кита. Най добрия кит тогава беше марка "Папагал". Имаше го само в Кореком, а там всичко се продаваше със западна валута. Трябваше да имаш и качествена водна шкурка по-груба и фина.

Доста по късно в Пловдив на бул "6-ти Септември" отвориха магазин за авточасти за западни автомобили. Продавачката се казваше Цецка Бончева, млада услужлива жена с тъмна коса късо подстригана.

За тези автомобили трябваше да заявиш търсената част и да ти я доставят. Да купиш долари на черно идваше доста скъпо. В началото можеше да купиш долар за един лев, но по късно доларът достигна 7 лева и повече.

За китосването и шлайфането с шкурка Юсеин си имаше помошници - едно две млади момчета. След като свършеше работата с шлайфането, идваше Юсеин. Оглеждаше боята на автомобира. Отиваше до вкъщи и се връщаше с кутийки с бои. Започваше да смесва боите, докато получи съответния цвят. Процедурата ставаше бързо. Капваше една капка боя на колата, за да види дали е улучил цвета. А той винаги безпогрешно улучваше цвета.

Винаги работеше с много тъмни слънчеви очила, което много ме учудваше. Винаги на пръстите на двете си ръце имаше големи златни пръстени.

Често съм водил при него мои приятели и познати.

Арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

Пловдив, юни, 2026г.