Бай Неофит "Златното чукче", Владо Германеца и др.

Преди повече от 60 години едно семейство да има лек автомобил беше голям лукс. Но и хората не изпитваха голяма нужда да имат лични автомобили. Тези,които имаха почти не ги ползваха ежедневно. В неделя отиваха до родните си села и градове. Най дългото им пътуване беше през лятото, когато отиваха на почивка на море. През останалото време автомобилите стояха в гаража.

Спомням си спортния магазин на ул.Райко Даскалов срещу Детмаг. На витрината стоеше един лек автомобил марка "Вартбург" - производство на ГДР. Имаше табелка, на която беше написана цената - около 19 000лв.Беше с трицилиндров двутактов двигател. Вътре беше доста луксозен.

През тези години повечето автомобили в България бяха съветско производство - Москвичи, Запорожци и съвсем малко Волги. Имаше и Победа , едни такива с "изгърбена" форма, всичките боядисани в сив цвят.

В Пловдив тогава вече имаше автосервизи - на тогавашната ул.Лиляна Димитрова и на ул.Хр.Ботев,но да ти попадне автомобилът в автосервиз беше истинска беда. В тези автосервизи нямаше  добри майстори нито по двигателя, нито по ходовата част, нито тенекеджии, нито бояджии. Вместо да ти поправят колата в автосервиза най-често взимаха някоя дефицитна част и на нейно място слагаха стара,почти негодна.

Хората ,които имаха проблем с изправянето на смачкани автомобилни ламарини, предпочитаха да потърсят бай Неофит. Той беше най добрият тенекеджия.Той успяваше до съвършенство да възстанови смачканите ламарини. Може би затова му казваха "Златното чукче". Някои казваха,че взимал много скъпо,та затова бил "Златното чукче"- чукче,левче.

Работеше частно – въпреки че на частната работа държавата гледаше с лошо око.

Не знам от къде и как се познаваха с баща ми.Няколко пъти, разхождайки се с баща ми, го срещахме на улицата.. Спомням си как веднъж се оплакваше от властите, които го бяха задължили да направи кооперация за автотенекеджийски услуги. Прикрепили към него няколко ученика, но те нито искали да се научат на занаят, нито им се работело. И той развалил кооперацията. Още си спомням неговите думи: "Неофит работи, а онези стоят и гледат! Е, тая няма да стане!".

Обикновено бай Неофит се движеше из града с велосипед. Един ден каза, че са му го откраднали. Разхождайки се с баща ми, видял някакъв човек с велосипед. Познал своя велосипед. Отишли в милицията и там се оказало,че това наистина е неговият велосипед.

Спомням си, че бай Неофит имаше лек автомобил "Шкода", кабриолет, червена на цвят. Беше си я купил от Пловдивския мострен панаир.

Малко по-късно известен автотенекеджия беше Владо Германеца. И той беше много добър майстор. Но властите вече го преследваха, защото е частник. Който имаше проблем със смачкани ламарини се уговаряше къде да се срещнат. Владо взимаше колата и след време я връщаше поправена. Къде извършваше ремонта така и не разбрах, само той си знаеше.

Арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

Пловдив, юни, 2026г.