Дали въздухът в Пловдив става по-чист би трябвало да разберем от отчета на Община Пловдив за 2025 г. по изпълнение на програмата за подобряването му. Качеството на въздуха в град Пловдив остава сред най-сериозните проблеми пред града, пряко засягащи здравето и качеството на живот на гражданите. Затова разглеждаме отчета  като оценка за ефективността на общинските политики.

В него четем, че през 2025 г. са предприети определени действия – подмяна на отоплителни уреди, подготовка на нискоемисионни зони, проекти за електробуси и градски транспорт, озеленяване, проверки срещу нерегламентирано горене и строително запрашаване. Проблемът е, че въпреки тази активност резултатите остават крайно притеснителни и неприемливи.

Данните на автоматичната станция "Тракия“ показват продължаващи превишения както на нормите за ФПЧ10, така и на бензо(а)пирен – доказано канцерогенен замърсител. Превишенията на ФПЧ10 са почти двойно над допустимото по закон, а нивата на полициклични ароматни въглеводороди са нараснали близо три пъти за последните две години, също много над допустимата по закон норма. В последните две години се отчита по-лоши резултати от предната година, регрес, а не прогрес. Самата РИОСВ определя ситуацията като "сериозен проблем, свързан с опазване здравето на населението и околната среда“.

Особено тревожен е и начинът, по който е структуриран самият отчет. В сравнение с предходни години липсват част от сравнителните графики, историческите данни и визуализациите на тенденциите, които позволяваха реална оценка на развитието на проблема. Вместо повече прозрачност, Община Пловдив представя документ, който затруднява сравненията и прикрива реалния ефект от политиките.

Считаме това за сериозна крачка назад в публичната отчетност. Гражданите имат право да знаят не колко проверки и процедури са извършени, а дали въздухът в Пловдив реално става по-чист.

Липсва и ясна оценка кои мерки работят и кои не. Отчетът е изграден основно като описание на административна дейност, без достатъчна връзка между изразходваните средства, предприетите действия и реалното изменение в нивата на замърсяване.

Политиката за чист въздух не може да се измерва с брой проведени процедури, а с реален ефект върху здравето и средата на живот. Необходим е много по-силен фокус върху:

– измеримите резултати;

– здравните последици;

– насочването на мерките към най-засегнатите райони;

– прозрачността и публичната отчетност;

– дългосрочното проследяване на тенденциите.

Настояваме бъдещите отчети да съдържат пълни исторически сравнеуния, графики и анализи по всички основни показатели, както и ясна оценка на ефективността на всяка мярка. Необходима е и публична система с конкретни индикатори, срокове, бюджети и реално постигнат екологичен ефект.

Не приемаме за нормално при продължаващи превишения на ФПЧ10 и бензо(а)пирен Община Пловдив да предоставя по-малко информация и по-малко възможности за проследяване на тенденциите спрямо предходни години. Пловдивчани заслужават ясна, пълна и честна оценка дали политиките за чист въздух действително работят.

В заключение искаме да кажем, че данните от измервателните станции сочат, че въздухът става все по-лош, въпреки мерките и това е сериозен момент, в който всички трябва да застанем нащрек и да кажем "това не може вече да продължава така" и да потърсим отговорност от управляващите за лошите резултати