©

В поредното 133 предаване от рубриката на Пловдивската телевизия "Трите Най“ Йоана Криста Соколова ви разведе из едни пловдивски улици, на чието място едно време е имало градини. МАТИНЧЕВИ ГРАДИНИ.

Ако гледате това ТРИТЕ НАЙ – ето го и на запис

https://www.youtube.com/watch?v=MErjLRSek_M

ще може да видите частица от безценния архив на ПОТВ, съхранил разкази на наследнички на Матинчевия род Екатерина Палийска и Нели Матинчева.

Да преразкажем част от запазеното:

Едно време много пловдивски махали са придобивали имената на някой от първите заселници или на някоя от видните личности, живели там.

До днес в народната памет обаче са останали само няколко имена – като Махалата на Хаджи Хасан или Матинчеви градини.

Но докато за основателя на Хаджи Хасан или Аджисана има поне две версии, то произходът на името "Матинчеви градини" е безспорен.

Трудно е днес да се очертае точно махалата, тъй като до началото на 20 век там са основно градини – бахчи. Най-общо – това е периметърът около ресторант "Стадиона" – впрочем и него го няма днес, може би трябва да дадем друг ориентир – Областната управа.

Поне имотът на Теофан Матинчев може да бъде описан по спомените на Тодор Кочев, чийто прадядо вахмистър Георги Сотиров Карадичков е бил управител на имотите и водил своя невръстен правнук из това което е останало. Та според него границите са били между Мечкюрския път, Втора градска поликлиника, Изворна /“Д.Николаев“/ – до Стария прелез. А къщата на майора е била на Днепър 2. Искал да я купи един англичанин, който бил запленен от красотата й – покривът е бил с пет ската, покрити с турски керемиди.

Името на махалата дава Теофан Матинчев. Слава богу, наследниците на рода пазят документи, снимки, съставили са и родословно дърво.

Родът Матинчеви е от Самоков, втори род "Матинчеви" в България няма. Един от наследниците в ново време е Евгений Матинчев, който през 90-те години беше заместник-министър председател

Някъде около 1880-а четирима братя носят тази фамилия. Най-големият Теофан завършва Военна Академия в Русия и се връща в България убеден русофил. Участва в опита за преврат срещу Батемберг, а в Пловдив, попада като офицер в Девети конен полк и има чин майор. Жени се за Теофана и купуват градините в района, който получава неговото име. Създава "образцови" – така са наричани – овощни градини, вдигат и първата къща сред градините, която доскоро още стоеше, макар и грохнала, до днешното училище "Кочо Честименски". Наричали са тази първа къща "Замъка" – толкова е била впечатляваща едно време.

Бил е много ревнив, а жена му е била голяма красавица. В родовата памет е останала историята как двамата се готвят за офицерски бал, тя се облича и се оглежда в огледалото, оглежда я и мъжът й и казва: "Теофано, много си красива, няма да ходим никъде. Събличай се..."

Теофан Матинчев умира на 47 годни от туберкулоза. Жена му се заразява от него и умира 6 месеца по-късно. Оставят три дъщери: Вера, Веса и Йорданка,което са на между 2 и 12 години. Сирачетата постъпват в пансион, после учат в колежи и мечтаят да заминат за Америка. В крайна сметка обаче се омъжват и остават. По-късно други Матинчеви заминават отвъд океана, така че родът е представен и там.

Теофан Матинчев е погребан в гробищата, които са били на обръщалото на Десятката, до Стадиона. Някъде към 1959-а ликвидират гробищата, булдозерите минават и не остава нищо.

Бате Емо от Кършияка си спомняше навремето, че по това време разрушават Девети полк и Затвора и при изравняването носят пръст от гробищата. Децата си играят в пръстта и откриват скелети. Така че костите на Теофан Матинчев вероятно потъват в земята под любимия му Девети полк.

Трите дъщери се оказват наследници на цяла махала, постепенно семействата им започват да продават къс по къс от образцовата градина, която се превръща в застроени улици.

В крайна сметка изниква 12 улици, които продължават да се казват "Матинчеви" – плюс номера: първа, втора, трета... Постепенно им сменят имената.

Главната улица е "Матинчева–трета", днес "Никола Алваджиев.

"Матинчева–седма" става "Аврора", но след прекръстването след 1989-а някой се сеща и днес тя пак се нарича "Матинчеви градини" – без номер вече.

През годините градините отстъпват място на разширяващия се град, който настъпва върху плодородната земя – първо с малки къщи, после с блокове...

Вахмистър Карадичков, за когото стана дума преди малко, развежда своя шестгодишен правнук из това, което едно време са били градини, сочи му местата на гераните, от които е вадена водата, някъде откриват запазено дърво и тогава радостта на стареца е голяма, той помни всички дървета.

Постепенно обаче и те изчезват – отсечени заради поредната къща, пристройка или гараж.

Другият брат Тимотей Матинчев остава в Самоков, но тримата му синове се заселват в Пловдив. Един от наследниците основава тотото в Пловдив и го ръководи до 1971 година...

Продължаваме по следите на ЗАГУБЕНИТЕ ПЛОВДИВСКИ ГРАДИНИ.

Показваме една снимка – къде и било това и какво е сега?

Може да гледате предишните 132 предавания ТРИТЕ НАЙ в канала ни в https://www.youtube.com/@potvTrakia/videos