ЕТО КАКВО НИ ИЗПРАТИ ГЕОРГИ ПАШЕВ: RTL 102.5 и специализираните медии: "Дълбоко в сърцето на Балканите“

Радиостанции и културни издания като RTL 102.5 обръщат внимание на туристическия и културен аспект на състезанието, описвайки градовете-домакини.

Отзив: "Plovdiv-Sofia l’ultima tappa... Due città vicine, ma diverse“ ("Пловдив-София... два близки, но различни града“). Те описват Пловдив като "Рим на Балканите“, разположен на седем тепета, и хвалят реставрираната архитектура в Стария град.

Ето какво казва още радиото за Пловдив:

ПЛОВДИВ

Издига се върху седем хълма, точно като Рим, и също като столицата на света, не е бил построен за един ден. Това е вторият по големина град в България, който гордо показва отпечатъците на всички народи, бродили по седемте му възвишения. Първият камък е положен от траките 5000 години пр.н.е. Но македонците са тези, които правят решителната крачка, превръщайки малкото селище в истински военен център и икономически възел. През 340 г. пр.н.е. Филип II Македонски има ключова роля за развитието на селището, дотолкова, че главната му улица приема неговото име: Филипополис.

Римляните обаче оставят най-явните следи, видими и до днес. Обширен римски форум, който включва Театъра, издигнат през I век сл. Хр. по времето на император Траян, и Стадиона – структура, която е можела да побере до 30 000 зрители, дошли да наблюдават любимите състезания с колесници.

Освен тези старинни останки, Пловдив е и център, изпълнен с живот и млади хора. Най-ясното доказателство за това е квартал "Капана“. В превод името му означава "трап“ и той се вие през малки, лабиринтни улички, гъмжащи от барове и заведения. Истинското бижу тук обаче са сградите – ниски и разхвърляни, изключително цветни и украсени със забавни или мистериозни стенописи (мурали), които гледат към преплетената мрежа от сокаци.

Старият град, по-елегантен и подреден, предлага калдъръмени улици и редици от къщи от епохата на Българското възраждане (1800-те години), всички напълно реставрирани или обновени, в които често се помещават малки музеи, показващи ежедневието от онзи период. И всичко това – под сянката на гъсти редици от разлистени дървета.