©

 След като видях  филма за тунела под  Античният  театър - 

 /ТВ Фестивал ,,Непознатият Пловдив 8" - Непознатата история на тунела - YouTube 

https://www.youtube.com/watch?v=4B7zrOlVMw/

 ще ви разкажа и за времето когато входовете от южната страна бяха затворени с дъски заковани здраво и не позволяваха да се влезе в него . Входовете бяха два и с размери около два на два и половина метра, сводът вътре беше на височина около шест метра. В  дупката под  тези входове и имаше дълбок изкоп /дупка/ се запълваше с вода при дъждове и пролетно време. От дървените греди и дъски в тунела правехме салове и се возехме като често си мечтаехме, че сме мореплаватели . Няколко пъти съм си намокрял дрехите при слизане и качване на саморъчно направения сал .  Един мой съученик, живеещ на Понеделник пазара, ми разказа че като малък срещнал един по-голям от него махленец  с въдица да се прибира от тази посока и на въпроса хванал ли е риба му показал половин кесия дребна риба . Вързал се тоз мой съученик на тези думи и се въоръжили цялата махала да ловят риба на тази дупка . Но риба нямало никаква. След време те се оплакали на …… и той с усмивка им казал, че ги е излъгал, а това било цаца закупена от Халите . 

  Обикновено тунелът ставаше за място където се правеха неща, които на открито беше опасно да вършим. А те бяха толкова атракционни и вълнуващи че дори не се замисляхме какво правим . За да влезнеш в тунела обикновено трябваше да бъдеш  в група .  Първите,  които го посещаваха, редовно бяха тези, които играеха карти /комар / на купчинки . Те бяха по големи от нас с пет шест години . Понякога ги гледахме и се учехме като залагахме дребни стотинки . Тогава научих, че едно от основните предимства е да бъдеш /БАНКА /. Процентът да загубиш, ако играеш дълго време, е минимален . Но затова се изискваше да плащаш няколко раздавания,  докато спечелиш. По-лесно беше да продадеш банката на този основен играч/комарджия/ и да печелиш или губиш равномерно .Основни играчи от махалата бяха ще ги спомена само няколко от тях – Гого -Скакалеца . Манол – Лачето . Славчо-Мравката  .Митко-Маньонката . Кръстьо. Бичира .Георги Съботинов -Шефито. Кольо Попов- Фъстъка .Димо -М…..то .Методи Калинчев .Мето и др.

 Осветлението беше на свещи или запален огън от дървета, които бяха в изобилие в тунела. Играеше се върху платформата на една вагонетка /останала от строителите/  и имаше и релсов път. 

 Друга група бяхме тези на около десет-дванадесет години, които посещаваха тунела за по-кратко време само за да използват качествата на новозакупения прожектор и се състезавахме  на кого прожекторът свети най- далече/за целта увеличавахме броя на оригиналните батерии/ или пък си подавахме сигнали с фенерчета, които имаха няколко филтъра /червен . зелен . неутрален и др./.

Правехме и от ключ от стара врата с дупка -която запълвахме с барут от кибрит, запълвахме дупката и с пирон или нещо подобно залюлявахме и  удряхме в стена . Получаваше се силен гръм като от огнестрелно оръжие .Когато почистваха езерото в градската градина,  от дъното му извадеха много захвърлено от войната оръжие и пачки патрони . крадени колела и други вещи, нарочно захвърлени в Езерото . Та тогава ние тайно си присвоявахме пачки с неизползвани патрони извадени от това почистване на езерото и след това като разпалвахме огън в тунела до Маразлията правихме заря и страшното беше, че ако си хвърлил върху огъня и преброиш три гърмежа а си хвърлил четири или пет патрона се искаше кураж да търсиш защо не са гръмнали останалите  два патрона. 

 Тунелът беше нещо като владение на една от махалите около тепетата . На един такъв двубой бяхме победени от махалата около Образцовата гимназия. Те нападаха от северната част /битпазара / на Тунела .   Тогава без да се замисляме ползвахме жилки, прашки и ръчно събрани подходящи камъни /ако те ударят в главата жална ти майка/ В самото сражение имахме и музикален съпровод на цигулка  с известна за времето си мелодия от филма Симфония в злато /тя звучеше много окуражаващо/ и така спечелихме една от битките. 

   Един път решихме да опознаем и един отвор които беше с една желязна врата високо на три четири метра от лявата страна като се влезе от южния вход. Повдигнахме една релса от вагонетния път,  на релсата имаше напречни траверси от метал и се получи нещо като стълба . Така като се покатерихме достигнахме до вратата горе в ляво. От групата имаше и един професионален разбивач на врати и след доста усилия отвори вратата. Навлязохме  един в тунел с малки размери около три на три метра,  той водеше  перпендикулярно на този основен тунел, по които става сега движението .

След време достигнахме до тунел с циментирани сводове, странични помещение и осветление във всяко от тях. По-надълбоко достигнахме до един голяма зала, в която бяха наредени много дървени бурета . Разбихме капака на едно и се оказа, че е пълно с бучки сирена оставено за съхранение и узряване н този склад /буретата бяха много и между тях бяха оставени пътеки за достъп/. В лявата и дясна част на това отклонение имаше стаи оборудвани с всичко необходимо за работа ва военни /включително и въздуховоди за пресен въздух/. 

Тръгнахме снизени по един тръбопровод за въздух и се озовахме пред една стоманена решетка високо в скалите зад една къща срещу задния вход на църквата св. Марина. Раздалечихме железата на решетката с лостове и през направения отвор се озовахме на място, което беше високо в скалите /нагоре път няма, надолу още повече/. А трябваше да се прибираме беше навечерието на Бъдни вечер и в къщи ни очакваха за празника "Рождество Христово. И тогава започнахме да се отчайваме, че няма да можем да

 се приберем в къщи . Тогава Господ ни помогна наистина – някои като че ли нарочно беше издълбал /природно / напречни пукнатини /фуги /в скалата и по тази цепнатина в скалата се придвижихме до стълбите, които водят до Образцовата гимназия

.Прибрахме се по мръкнало в къщи и повярвахме в чудото .Че когато вярваш в нещо Господ нашият спасител винаги помага …..

Изпращам и снимката, която никой до сега не е коментирал  - в страни на  Джоковата къща има една огромна скала опасана с дебели стоманени въжета  , които я придържат да не тръгне надолу към Античния театър или булеварда и къщите.

Скалата със стоманени въжета.

Южния вход на тунела по средата на който високо в лявата страна се намира входа от който влизахме в склада за сирене.

Входа на склада където зрееше сиренето и се съхраняваше когато нямаше хладилници ( във бурета) . Входа беше на площадчето на улица Станислав Доспевски.    

Отбелязаното е вентилационния отвор на склада и на помещенията на гражданска защита. – От който се евакуирахме при бягството в отстъпление от боевете които водихме!

                                                                                                                                                        16,03,2026год                              инж. Григоров