©

Post author:Евгени Тодоров

Миналата седмица специалисти от Съюза на ландшафтните архитекти – Дружество Пловдив и Научно-техническото дружество по озеленяване изпратиха отворено писмо до кмета Костадин Димитров, в което се поставя под съмнение цялостният подход към озеленяването в града. Според тях липсва стратегическа визия, а дейностите се изпълняват фрагментирано, без ясни приоритети и без единна система за управление.

Един от най-сериозните акценти в писмото е твърдението за системно нарушаване на действащата общинска наредба за зелената система. По думите на специалистите, в Пловдив се засажда растителност без изготвени проекти и без задължителното съгласуване с ландшафтен архитект.

На следващия ден от гражданското сдружение "Пловдив- град за хората“ подкрепиха отвореното писмо на ландшафтните архитекти в града и добавиха:

"Пловдив не е декор за Фейсбук снимки – градът ни има нужда да диша! Писна ли ви от "кампанийни акции“ по засаждане на дървета, които изсъхват след първия месец? На нас – да. Време е да спрем да приемаме озеленяването като PR инструмент и да започнем да го третираме като критична инфраструктура, от която зависи здравето ни. "

Започнах да осмислям прочетеното – че е възможно множеството залесявания, които приемаме като нещо много положително, да са просто стихийна ПР акция, и в тозиз момент като по поръчка получих два пресрелийза – подписани от ПР-те на едно районно кметство и на една голяма търговска верига. Отчитаха успешно мероприятие.

Този път не казах "евалла“ на тези, които са пожертвали няколко часа и са копали дупки за дръвчета.

Ами ако става дума за "кампанийна акция“, след която дръвчетата ще изсъхнат?

Темата започна да се обсъжда в ефира на Пловдивската телевизия и там се чу едно много интересно мнение – на Христо Николов – дългогодишен еколог, един от основателите на "Зелени Балкани“

Всичко започва с принц Чарлз. Преди да стане крал той се ангажира с редица градански каузи. Един такъв ангажимент всъщност го доведе в Столипиново преди години. Та той инициира приемането от Европарламента на документ, който задължава големите компании да се ангажират с екологични каузи. И не само да се ангажират, но и да отчитат изпълнението им.

Идва времето на ПР-ите. Те трябва да измислят "инициатива“ – както се казваше едно време. Най-лесни за изпълнение се оказват залесителните акции. Дръвчетата струват по лев-два, служителите се изкарват под строй, пиарът снима, пише възторжен пресрелийз, описва в него какви видове фиданки са залесени, колко са били залесителите, какво казал по този повод районният кмет директорът или друг шеф и го разпраща до медиите. Качва го и във фирмения сайт, разбира се. Оправдава си заплатата за месеца. После се пише отчет и заръката на принц Чарлз – днес крал, е изпълнена.

Файда обаче – никаква.

Според Христо Николов грижата за едно новозасадено дръвче трябва да продължи между 3 и 6 години. Така че на практика след шумно пракламираното залесяване, оцеляват единици дръвчета.

Научихме, че имало голямо търсене на съорганизатори на акциите. В "Зелени Балкани“ постоянно идвали представители на фирми и организации да търсят акъл. Те осигурявали изкопаването на дупките.

Някои все пак успявали да привлекат специалисти, които да ръководят поредната акция. От някое горско стопанство, примерно, изпращали свой мургав специалист, който строявал изпълнителите на ПР дейността – ако ще да са и софтуерни инженери, и им обяснявал колко дълбоки трябва да бъдат дупките.

Мероприятието бива отчетено, някои сайтове, които препечатват всички получени пресрелийзи – и те отчитат брой материали, и всичко свършва.

Само дето дръвчетата не щат да се хванат…

И кой е виновен за бесмисленото мероприятие и за липсата на професионални грижи за зелената система в Пловдив?

Крал Чарлз, разбира се.

You Might Also Like