©

Бях решил да си почина и да не коментирам поне известно време пловдивския градски транспорт – след като кметът Костадин Димитров очевидно е решил, че и този проблем заслужаващ внимание – а не само проблемите на феновете.

Положителни промени има и смея да твърдя, че поне в часовете, когато пътувам, и по линиите, които ползвам, НИКОГА не е имал по-добър транспорт. И спокойно хиляди пловдивчани могат да оставят колите си и да вземат автобуса. Но не го правят – това е проблемът, а не купуването на десетина електробуса, примерно.

Е, сегашните автобуси може да са втора ръка – онзи ден пътувах в автобус, който е обслужвал жителите на Будапеща вероятно, защото светещото информацицонно табло работеше и ни даваше разни съвети и на унгарски, и на английски. Научих няколко думи на унгарски.

В четвъртък обаче получих писмо от Петър Боров, който се оплаква:

"Снощи чаках от 20,10 ч. до 20,55 ч. за 7 или 27. И те дойдоха -  двете коли заедно, но 27 не спря на спирката на "Тримонциум",  а излетя нататък...."

Аз чакам вечер на "спирката“ на 18 на колелото срещу Централна гара. Всъщност спирка няма. Няма нищо – не навес, не пейка – няма поне надпис с тебешир, че е спирка. И това продължава сигурно две години.

Моят автобус идва от "Руски“, трябва да завие по колелото, да ме вземе – евентуално и другите чакащи, да довърши завъртането и да завия вляво по "Хр.Ботев“. Само че има шофьори, които просто не искат да завият. Виждат, че има чакащи, но продължават направо. Да икономисат десетина секунди. Някой път им махам, те ми се усмихват снизходително. Че кой съм аз? Те са господарите. Те решават кого да вземат и кого да зарежат.

Миналата година се опитах да се оплача от един шофьор, който искаше да ме бие и ме наричаше "селендур“. И от Общината, и тогавашният превозвач ми се извиниха официално и казаха, че нищо не могат да направят. Нямало шофьори. Те са господарите.

Реших, че случаят с Петър Боров е единичен, но на следващия ден ми се случи същото.

Ръмеше, но аз стоях героично под дъжда – да не би като се зададе автобусът да не ме види.

Стоях и не мърдах. Аз, пловдивският гражданин. Че даже и Почетен гражданин. След като бях работил 12 часа – и мисля, че бях направил нещо за града.

Обстановката вече беше по-различна. От два дни бяха пуснали движението по "Васил Априлов“ и на Колелото имаше задръстване.

Моят автобус се зададе от "Руски“, но още преди Колелото се престрои в дясната лента. Тоест, реши отдалеч, да икономиса моята спирка. Което и се случи. Въпреки, че ме видя отдалече.

Реших да направя последен опит. Побегнах към спирката срещу Автогара "Юг“ - белким автобусът се забави на светофара. Автобусът наистина се забави, но този път тръгна по свободната лява лента прескочи и следващата спирка... Става дума за номер 18, петък около 19 часа.

Та това е положението господа отговарящи за обществения транспорт.

Отново си зададох въпроса – каква е психиката на тези хора, които крадат от времето ни, разрушават нервите ни... Не обобщавам, не искам да обидя онези, които работят съвестно. Някои даже казват "добро утре“ на качващите се...

Един приятел, който е в бизнеса с бързи кредити, ме уверява, че поне половината шофьори са хазартно зависими. Затова и работят на стари години. И като вземат заплатата, внасят някой лев по кредита и останалите моментално проиграват. Нищо друго не ги интересува. Не знам дали е истина.

Някои казват – ама на тях им се налага да работят по 16 часа.

Онзи ден обаче без да искам подслушах разговор между две кондудкторки. Ще се опитам да го предам по памет:

Утре и вдругиден ще работим по 16 часа.

- Алчни началници, ще не унищожат.

Амо то ще работим по собствено желание. Моят шофьор иска да роботи – и аз с него, 16 часа и след това да почива 4 дни, щото щял да ходи на село да сади доматите..

- Ох, и аз трябва да ходя да плевя, че тревата е станала ей толкова...Абе, няма ли да се намерят по-млади шофьори?

Онзи ден видях в 25 младо шофьорче, симпатично. Бях с внучето, отивам да купя билет за него, а младежът ми подава смачкан билет сигурно пета употреба. Викам му: "младежо, искам по-нов билет“, а той като разбра, че съм колежка, се усмихна и каза: "Абе, како, нали знаеш как стават тези работи“

Чувал съм, че шефовете на транспорта много добре знаят за препродажбата на билетчета, но неофициално са уверили шофьорите, че няма да ги санкционират за тази измама – само и само да не напускат.

...Пак се сетих за един пасаж от спомените на съветския писател Иля Еренбург. Някъде в края на 30-те години развеждал из Москва френска делегация. Завел ги в някакъв ресторант за специални хора, но персоналът празнувал в банкентната зала рождения ден на управителя и не искал да обслужва клиентите.

Тогава французите казали: "Пази боже да живееш в държава, в която слугите са по-важни от господарите!“

Евгений ТОДОРОВ