Ivo Berov :

"И заразправяха по радиа, телевизори, стъгди и мегдани как българският народ бил въстанал срещу турския поробител. С тържества, където високопоставени лица /и задници също/ обилно славословят българското юначество и свободолюбие.

И това, както винаги, беше лъжа, лъжа и пак лъжа. Изконна, нашенска, неизбежна и жалка лъжа.

Лъжа, защото през април 1876-та година българският народ не е въстанал срещу турския поробител.

Големите български градове не въстават. Пловдив, Стара Загора, Нова Загора, Бургас, Варна, Плевен, Видин, Ловеч, Търново, Враца, София, да не изброяваме всичките – не въстават. От Търново излиза една малка четица, а врачански пък едни бунтари, които много се пеняват с родолюбски клетви и вричания, при появата на турците крият пушките и сабите си по нужниците. Апостолът на свободата Стоян Заимов се облича като ханъма, за да се спаси. Същото прави и Стефан Стамболов като апостол в Търново.

Въстават няколко градчета в Средна Гора и около тракийското поле. Въстава едно незначително малцинство.

А като цяло българският народ си трае. Гуши се. Снишава се. Ослушва се. И трепери от страх.

Но де да беше само това.

Като цяло той участва в потушаването на въстанието редом с турците. И дори е по-ревностен от тях в преследването на въстаниците и поборниците.

Турците седят по конаци и кръчми, защото ги мързи да скитат из пущинаците и там да преследват разпилените бунтовници. Има си българи за тая работа. Срещу незначително възнаграждение или срещу едно "аферим“ българските селяни скитат из гори и балкани, за да хващат въстаниците и да ги предават на турците. Като ги наричат нехранимайковци и хайлази. И ги проклинат, защото заради тяхната буна пострадал сума ти народ.

Без никакво съмнение доста от сегашни лицемери и мижитурки, като Каракачанов и Румен Радев, например /за тях се сещам, има още много такива/ в ония времена също щяха да заклеймят въстаниците, да ги нарекат катастрофирали безродници /да, въстанието за тях е катастрофа/ и да ги обвинят в това, че заради тях са погинали хиляди хора.

И щяха да говорят, че трябвало било да се изчака, да седнат българи и турци на масата на преговорите, защото лошият мир бил по-добър от всяка война. Или пък да се изчака някой освободител. /Че същият ще стане поробител – това го казва Левски, имайки предвид Русия/

Всичките тези чудеса са описани в най -великата книга на най-истинският летописец на Априлското въстание – Захари Стоянов. Книгата, в която той свидетелства : " не познавам нито един бунтовник, който да не е предаден от българи.“

И това е същият този Захари Стоянов, чийто портрет прокопсалията Радев изхвърли от кабинета на българските президенти. Постъпка, заради която никой истински български родолюбец не би трябвало да гласува за него.

Само че за него гласува огромно мнозинство. И хората на това мнозинство, колкото и да изглежда отвлечено, измислено и съчинено, със сигурност, са правнуци на онова някогашно робско мнозинство, което при Априлското въстание предпочете не само да се сниши, да се сгуши и да се ослуша, което не само не подкрепи бунтовниците, но ги започна да ги преследва и да ги предава на турците.

И това не е преувеличение, или образност някаква. Просто нагласите, ценностите, робските наклонности и нагаждачеството, са наследени още от времената, когато на апостолските призиви "на оружие, братя!“ мнозинството отговаря с :“ Иванчо, Марийке, прибирайте се мама, че лошаво става ". /сцена описана в същата велика книга на Захари Стоянов/

И затова толкова по-лицемерно е показното преклонение на някои сегашни управници пред юначеството на тогавашните бунтовници.

Но има и нещо по-отвратително, дори гнусно. Това е черната, калташка завист, която не малко българи изпитват към украинците. Завист към тяхното себеотрицание, към тяхната саможертва, към тяхната доказана и истинска /за разлика от нашенската/ любов към отечеството.

И при всички случаи, дори Русия да победи, Украйна ще остане в летописите на човечеството като велика страна с юначен народ, докато България в най-добрия случай ще остане с нищо. Снишени, треперливи, плашливи, оцеляващи нагаждачи, които си избират, по свое подобие, снишени, посредствени, простовати и невзрачни водачи, които дори не могат да преценят кой ще бъди истинският победител, за да му се подмажат.

И съвсем между другото, ако говорим не за ценности, както прави мнозинството българи, а за ползи и изгоди /щото такива ни били националните интереси/, печалбата от оръжието, което изнасяме за Украйна чрез трети страни, многократно надвишава "загубите“ от европейската парична помощ, в която бихме имали някакъв дял."