 © |
Покрай грандиозния проблем с охраната на Борисов и Пеевски се сетих за една история със съветската охрана на висшите партийни функционери. Поделение на КГБ ги охранява не само персонално, но охранява и жилищата им. Имах един много добър приятел, съветски сценарист и режисьор – Георгий Халтурин, известен сред българите, учещи в Москва, като Гарик. Бог да го прости. За българските студенти той беше като Странджата за хъшовете – в неговия дом все се намираше легло и паница супа за някое закъсало българче. Макар и самият Гарик да изживя живота си като хъш, тъй като работеше на парче – никой не искаше да го назначи. Когато показал дипломната си режисьорска работа, след завършването на ВГИК, председателят на Худсъвета, казал: "Ето вы что – по заказу ЦРУ что ли сделали етот фильм?“ Това било началото и краят на кариерата му. Бащата на Гарик бил заместник министър и му оставил в наследство едно апартаментче и тьотя Катя. Тьотя Катя била потомка на смоленски слугини, които били известни като най-добри в професията – като българските слугини от Елин Пелин, Трявна и Етрополе – доколкото съм чувал. Леля Катя чистила няколко кабинета в Кремъл, включително този на Арвид Пельше – член на Полтибюро на ЦК на КПСС – един от последните членове – участници в Октомврийската революция. В онези години имало практика чистачките в Кремъл да чистят в извъработно време и апартаментите на своите началници – срещу някоя рубла отгоре, разбира се. Чистила и апартамента на Гарик и незнайно как се разбрали да остане да живее там. Но почти цял ден била на работа в Кремъл, а след това в дома на Пельше, който живял във голяма ведомствена сграда на не знам си коя Набержная. В същата сграда живеели само големи началници – включително легендарният министър на външните работи Андрей Анреевич Громико. 80 и някоя година Гарик прати леля Катя в България – за пръв път жената напускаше Съветския съюз. Посрещнахме я вкъщи – остана няколко дни. Разказваше ми за големите съветски режисьори и актьори – от гледна точка на слугинята. Кой какво обичал да яде и по колко пиел. По-предпазливо разказваше за живота на обитателите на Кремъл, но все пак съм запомнил една интересна картина. В онзи дом на големците работили и други слугини. Вечер сядали на една пейка и обсъждали съдбата на своите чорбаджии. Вече бил дошъл на власт Горбачов и довчерашните валстелини на Кремъл един по един напускали каинетите си.Някои ставали посланици, други се пенсионирали. Оставали и без охрана. Единствен Громико оставал неразжалван. Заради него имало охрана на вратата, което правело дома, в който работили жениците, по-важен от съседните домове. И една вечер, обсъждайки перестройката, едната слугиня въздъхнала и казала: Если снимут Андрея Андрейча /Громико/, снимут и охрану. Тук всички въздъхнали трагично. Какво щели да правят без охрана? Домът, в който работили, щял да стане като всички останали домове на простсмъртни московчани. И те от слугини на властта оставали само слугини. Мъка, мъка.... |