©

спомени от арх.Олег Каразапрянов

Преди 70 г.нямаше интернет, нямаше смартфони и телевизия нямаше. Радиоапаратите бяха рядкост. Някои хора имаха български радиоапарати, произведени преди промените от 1944г. Имаше стари радиоапарати Филипс, Лоренц, Телефункен.

Имахме вкъщи радиоапарат Телефункен, на който на всяка една част беше отпечатан хитлеровия пречупен кръст.

По онова време имаше само три-четири български радиостанции.

Дори Ирина Чмихова със "Синьото елече" я нямаше. Нямаше го и младият лъчезарен Робертино Лорети с негована "О соле мио". Доста по-късно отвсякъде започна да се чуваше песента "Марина-Марина“ или "Мамбо италиано“ и "Блю канари“.

Не знам откъде децата от тази улица бяха чули песента "Паскаулино Мараша“ на Доменико Модуньо. Не знам и с какво тази песен ги беше привлякла. Явно бяха я харесали.

Спомням си ги качени на каручката на Митко, теглена от магаренцето Радка. Каручката стоеше "паркирана" в двора на къщата на братя Семови.

И те запяваха тази песен. Пееха от душа, весели, безгрижни. Някой взел две дървени пръчки удряше в някаква тенекиена консервена кутия. Друг тактуваше по пода на каручката с крак.Трети пляскаше с ръце и припяваше. Безгрижни детски години!

Къде ли са днес някогашните деца от Понеделник пазара?

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

24.02.2026г.