Може би има някой, който да помни живущите в тази къща преди 70г. Ще е интересно ако и той сподели своите спомени. На първия етаж в източния апартамент имаше една голяма стая, една по малка стая, кухня, баня и тоалетна. В малката стая живеехе майка и дъщеря - арменки. Те ползваха и кухнята, в която прекарваха по-голяма част от денонощието. В голямата стая живееше семейство Поборникови. Жената се казваше Оля, рускиня или по точно украинка. Говореше с някаква смесица от руски и български думи. Мъжът й беше военен и често отсъстваше от дома си. Имаха малко момченце около 4 годишно. В западната част на къщата живееше адвокатът пенсионер Апостол Стойков, за който вече стана дума. В източната част на втория етаж на къщата живееха семейство Карови и семейство Русенови. Дъщерята на семейство Русенови беше лекарка, но не работеше като лекар, а се занимаваше се с научна работа. В западната част на къщата в една от стаите живееше госпожа Никова, вдовица, със своята дъщеря Димитрина или Минка - както я наричаха всички. В стаята си госпожа Никова имаше стационарен домашен телефон. Той беше единственият в махалата домашен телефон. Другият телефон беше в помешението, намиращо се в къщата на братя Семови. От това помещение продавачите на плодове и зеленчуци можеха да наемат кантар срещу заплащане. Най често съседите ползваха телефона на Никова за да повикат лекар. В другата стая на този етаж живееше Екатерина Маджарова с дъщеря си Стефка. Съпруг на Маджарова беше поетът Кирил Маджаров убит от вражеска мина в сражение при атаката на град Куршумлия 1944г. В третата стая живееше семейсто Георгиеви със сина си Георги. На третия етаж от изток живееше адвокатът пенсионер Костадин Николов Стойков заедно със сина си Иван и дъщеря си Нина. Иван Стойков беше спортист, завършил ВИФ. Доста по-късно беше треньор или по точно "методист" на волейболния отбор Локомотив Пловдив. Нина Стойкова по професия беше химичка, завършила в Германия. Работеше в Санипед станция както тогава наричаха ХЕИ, сега РЗИ. Санипед станцията се помещаваше в сегашната сграда на Район Централен. В западната част на третия етаж в една от стаите живееше Цанко с жена си. Пенсионира се съвсем млад, беше военен летец. Много обичах да го разпитвам за самолетите. Завърши задочно пловдивския институт по храните сега УХТ. В друга стая живееше семейство Сотирови - Елена и Сотир. Ползваха обща кухня с Цанко. В същата стая живееше и семейство Георгиеви – Лиляна- дъщеря на семейство Сотирови, учителка по руски език, мъжът на Лиляна -Атанас и дъщеря им Елена. Голямата страст на Елена бяха книгите. Купуваше и прочиташе всяка новоизлязла книга. Стаята беше препълнена с книги. В същата стая живееше и Веско по-малкия брат на Лиляна. На същия етаж живееше госпожа Шикова, учителка пенсионерка. Трудно понасяше летните пловдивски жеги. Прозорецът и гледаше на запад. Непрекъсното садеше едни пълзящи растения с надеждата да допълзат до нейния етаж, да се разпространат около прозореца й и да донесат малко прохлада в стаята й .Стигаха до някъде и изсъхваха, въпреки нейните непристанни грижи да ги полива и пази. На четвъртия етаж от изток живееше семейсто Тропчеви с дъщеря си Свобода и синът Николай. В западната част живееше аптекарката Радка Петрова със сина си Павел,който по това време завършваше средното си образование.Майка му го наричаше Бебо и всички други го наричаха така. Човек можеше да си помисли, че става въпрос за някое дребно момченце, а той беше едър, здрав, силен младеж. Аптекарката Петрова беше много уважавана от съседите си. Който имаше нужда от лекарства, отиваше при нея. Тогава нямаше готови лекарства. Лекарят пишеше рецепта, в която описваше необходимите съставки. Всяка една рецепта и до днес започва с латинските букви "RP",,което значи "вземи и примери". арх.Олег Каразапрянов oleg5@abv.bg 20.02.2026г. |