 © |
Тази къща е строена някъде между 1932-1940г. На мястото на къщата е имало малки едноетажни сгради собственост на църквата. Едва ли има някой, който да знае кога точно е строена. Строена е няколко години след катастрофалното пловдивско земетресение през 1928г. Спомените от това заметресение дълги години всявали страх сред пловдивчани. Пловдивчаните, които имали по големи финансови възможности, предпочитали да строят къщи със стоманобетонови елементи - стоманобетонови плочи, колони, греди. Още по предвидливите повдивчани предпочитали къщите им да имат носещ стоманобетонов скелет. Точно такъв скелет има къщата на ул.Съединена България №11. Тя е една от малкото пловдивски къщи с такъв скелет строени през онези години. Дали инженерът и архитектът на къщата са познавали творчестото на уникалния български архитект Лазар Парашкеванов? Само ще спомена, че архитект Лазар Парашкеванов е автор на Софийската опера, която поставя България на световната архитектурна и музикална карта. Арх.Парашкеванов за първи път прилага стоманобетоновия скелет в стоителстното, което е уникално явление не само за България, но и за Европа. За съжаление твърде малко се знае за неговото творчестово, за неговата интересна съдба. България е длъжник на архитект Лазар Парашкеванов. Дълги години тази къща нямаше мазилка по фасадата и човек можеше да види как тя е опасана от стоманобетонови елементи- колони, греди, плочи, щурцове. Стоманобетоновите основи на къщата слизат дълбоко в терена и достигат скалите на близкото Джамбаз тепе с цел къщата да е здрава и да може да устои на земетресения. Собственици на къщата баха четирима братя, чийто потекло беше от красивото родопското село Павелско. Бащата на братята беше дядо Кольо, който винаги беше усмихнат.. Дядо Кольо живееше заедно със сина си Апостол Стойков, пенсионер - бивш адвокат. Познавах Апостол Стойков и много обичах да общувам с него. Въпреки,че бях едва 5-6 годишен, много ми беше интересно да разпитвам Апостол Стойков за къщата, за съседните къщи, за Понеделник пазара, за хората от Понеделник пазара. Апостол Стойков отговаряше подробно на моите въпроси. Днес след около 70 г.ми е чудно, че един човек на преклонна възраст е могъл с часове да разговаря с едно невръстно дете. Много неща научих от този човек, спомням си всички наши разговори. Обикновено Апостол Стойков сядаше пред къщата на един подпрозоречен зид на магазина. Щом видех, че е там, сядах до него и нашите разговори започваха. Апостол Стойков имаше трима братя – Костадин Стойков-адвокат, д-р Иван Стойков известен навремето рентгенолог. Четвъртият брат живееше в Казанлък. По професия беше лесовъд. Застроената площ на първия етаж на къщата е 240 кв.м. Над първия етаж къщата има големи еркери и наддавания, при което нейната площ значително се увеличава. В миналото на част от първия етаж от юг към улицата имаше магазини и кръчма.В останалата част от изток и запад имаше по един апартамент.Тук в западния апартамент живееше Апостол Стойков. Всеки брат имаше по два апартамента. На втория, третия и четвърти етажи има по два апартамента – източен и западен. На четвъртия етаж от юг пред апартаментите имаше голяма тераса. Сега част от нея е застроена. По първоначалния проект не се е предвиждало да има тераса. По настояване на Пловдивската техническата служба с оглед да не се затваря уникалната гледка към Джамбаз тепе южната част от къщата става тераса. арх.Олег Каразапрянов oleg5@abv.bg 18.02.2026г. |