С присъда на Окръжен съд - Стара Загора,  А. Б. е признат за виновен в това, че на 06.05.2022 г. в гр. Стара Загора, в условията на домашно насилие, с особена жестокост е направил опит умишлено да умъртви пострадалата Й. Б., като опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца причини. Той и Й. Б. живели на семейни начала в продължение на една година в жилище на дъщерята на пострадалата. А. Б. често прекалявал с алкохола и наркотиците и пребивал жена си, когато тя нямала пари да му даде за хазарт и наркотици. За да не я бие тя се принудила да проституира, за да му осигури средства. След един от побоите жената подала жалба в районния съд в Стара Загора по Закона за защита  срещу домашното насилие. През април 2022 г съдът издал Заповед за незабавна защита срещу А. Б., според която той бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й. Б. и му било забранено да приближава нея и жилището й. По подаден сигнал от пострадалата срещу подсъдимия за нарушение на заповедта, било образувано бързо производство и той бил осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което било приведено в изпълнение на 7.06.2022г.

Около 17.30 часа на 06.05.2022г. подсъдимият, след като употребил алкохол и наркотици, решил да поиска обяснение от пострадалата по повод подадената от нея молба по Закона за защита срещу домашното насилие.  Предстояло заседание в съда. За това ядосаният А. Б. отишъл да говори с Й. Б.  Ревнувал я и от нейния наемател. Щом го видяла да влиза в двора пострадалата скочила през прозореца и побягнала. Той я последвал, питайки я защо е "пуснала“ дело срещу него. Тя отговорила, че няма да се откаже от делото. Настигнал я и я повалил на земята. Надкрачил я и започнал да й нанася прободни  рани с ножа където свари. Наемателят намерил дръжка от метла и започнал да го удря с нея. Сестрата на жертвата и друга жена се опитали да я спасят, но подсъдимият замахнал с ножа към тях. Намесата на друг свидетел и виковете на жертвата и сестра й го принудили да я пусне  и да избяга. Пострадалата била откарана в болница в много тежко състояние.

         Върховният касационен съд намира изводите на апелативния и на окръжния съд за правилни относно квалификацията на престъплението, тъй като от субективна страна подсъдимият А. Б. е извършил престъплението при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици, които не са настъпили поради независещи от волята му причини, и затова е останало във фазата на опита. За пряката цел и намерение на подсъдимия да умъртви пострадалата се съди  от средството, с което е нанасял ударите, което е годно да причини смърт, от техния брой, както и от обстоятелството, че ударите са били насочени към главата на Й. Б.

         В случая като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът правилно е отчел частичните самопризнания на подсъдимия, а като отегчаващи  лошите характеристични данни, предишните му осъждания, включително и за грабеж, обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и продължаващите тежки последици  за пострадалата и към настоящия момент.  При този значителен превес на утежняващите отговорността факти и при съобразяване с относителната им тежест при преценката за вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А. Б.  за извършеното престъпление в конкретния случай, въззивната инстанция намира така избраната санкция за справедлива.

         Според ВКС апелативният съд не е допуснал надценяване или подценяване на обстоятелствата, влияещи върху отговорността, като определеното наказание по вид и размер е в унисон с целите за поправяне и превъзпитание на подсъдимия и за осъществяване на предупредително-възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото.

         Решението на ВКС е окончателно.