©

ПИСМО ДО РУМЕН РАДЕВ, ПУБЛИКУВАНО ВЪВ ФБ

До другаря Генерал Румен Радев

Здраве желаем господин Генерал,

Пише ви един адаш – и аз съм Румен, но не Радев, а Рачев. Също съм служил в редовете на Българската народна армия. Приликата в имената ни беше повод комшиите в блока да започнат да ми викат преди 9 години "Президента“. Нямах нищо против. Сега обаче ми викат "Зеления чорап“. Първо се ядосвах, но сега си мисля, че в това няма нищо обидно.

Нося зелени чорапи от времето, когато другите се фукаха с хавлиени чорапи – жълти и червени. Педерастки.

Като стана време да мина в запаса, колегата старшина Костов, който завеждаше вещевия склад в нашето поделение, ме извика и каза да си взема, каквото си искам, но да го облека, а не да го нося в ръце. Така си облякох едни връз други десетина юнашки фланелки и 20 чифта зелени чорапи. Още ги нося. Няма нищо по-устойчиво от зеления чорап. Имам още няколко чифта необувани – ако искате да ви ги изпратя.

Та пиша, защото искам да се запиша във Вашата партия, ама не мога да намеря адреса. И предлагам всички нейни членове да си обуем зелени чорапи – да се познаваме. Защото утре, ако стане някаква патаклама, да не се изтрепем един друг. Както вървят нещата, НАТО може да ни въвлече във война с нашия двоен освободител Русия. Може и Турция да ни нападне и отново да сложим фесове. Но ние няма да се даваме.

Успех. И Крим е руски, разбира се.

Румен Рачев, старшина О.З.