Присъда на Апелативен съд – Пловдив, с която наказанието на И. Д. е увеличено от 7 на 15 години лишаване от свобода за убийството на 95-годишната му баба, е оставена в сила от Върховния касационен съд.

         Делото в апелативния съд е образувано по протест на окръжна прокуратура.

         На 29.04.2025 г. Пловдивският апелативен съд отменя присъдата на Окръжен съд – Пловдив от 7 години лишаване от свобода, с която И. Д. е признат за виновен в причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда /чл.124 от НК/ и го признава за виновен в това, че в периода 13.12.2022г. - 14.12.2022г. в гр. Пловдив умишлено е умъртвил /чл.116, ал.1, т.5/  Г. К., починала на 16.12.2022г., която се е намирала в безпомощно състояние, поради което го осъжда на 15 години лишаване от свобода.

         Недоволни от наказанието адвокатите на И. Д. обжалват пред ВКС с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или алтернативно намаляване на наказанието, тъй като е прекомерно завишено, като твърдят, че пострадалата не е била в безпомощно състояние.

         Пострадалата е възрастна жена, частично парализирана и лежаща, което представлява безпомощно състояние, тъй като своеобразната неподвижност и залежаването я лишават от възможността да се отбранява ефективно. Подсъдимият е знаел, че пострадалата е трудно подвижна и частично обездвижена и й трябва помощ. Неоснователно е възражението, че съдът не бил обсъдил, че подсъдимият се е грижил за пострадалата и двамата имали много добри отношения. Напротив, извън цитираното от защитата по делото се установява, че Дачев е отсъствал често и за възрастната жена се грижили нейната внучка и наета болногледачка. Установява се и, че между подсъдимият и пострадалата съществували чести скандали. Именно поради тази причина изводът на апелативния съд, че становището за грижовност следва да се отхвърли, е обосновано и лежащо върху обективно анализиран доказателствен материал.

         Според ВКС апелативният съд правилно е установил фактическата обстановка, авторството на деянието и причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и вредоносния резултат.

         В случая, за да не се приложи чл.124 НК, а да се квалифицира по чл.116 НК, съдът основателно се е базирал на липсата на непредпазливост по отношение на смъртта. Следва да се отхвърли  възражението на защитата за това, че не може да има чл.116 НК, тъй като нямало мотив при осъществяване на деянието. При побой, какъвто е случаят, имаме активна агресия, а тя винаги има емоционален заряд – гняв, раздразнение, което е достатъчен мотив.

         ВКС намира изводите  на апелативния съд относно смекчаващите отговорността обстоятелства, размерът на наказанието и нивото на обществена опасност на дееца и деянието му, за правилни и обосновани и за това оставя в сила присъдата на И. Д.

         Решението на ВКС е окончателно.