Решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено наказание от 10 години лишаване от свобода за  бившия кондуктор К. К., осъден за убийството на Т. Т. е оставено в сила от Върховния касационен съд и е приведено в изпълнение.

         Пловдивският окръжен съд е признал К. К. за виновен  и го е осъдил на 10 години лишаване от свобода за това, че на 08.07.2023 г. в гр. Пловдив, в район Южен, след скандал, умишлено е умъртвил Т. Т., като смъртта е настъпила на 14.07.2023 г. След побоя, нанесен от К. К. на Т. Т., пострадалият успял да се изправи и многократно е посещавал близкия магазин, но по-късно бил забелязан да лежи до една пейка с близкия парк. Минувачи установили, че човекът не помръдва, а лицето му е в синини и извикали Бърза помощ. Въпреки направената операция и положените медицински грижи, на 14.07.2023 г. Т. Т. починал от нараняванията си.

         Присъдата на К. К. е обжалвана в Пловдивския апелативен съд от защитника на подсъдимия с искане за преквалификация на деянието по чл. 118 НК – за убийство предизвикано от пострадалия с тежка обида или клевета или по чл. 124 НК – причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда или присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

         Апелативният съд е извършил преразпит на свидетели и е провел между тях очна ставка, назначил е експертизи. От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвена от двама психиатри  и психолог, се установява, че подсъдимият К. К. не страда от психично заболяване, като физическото и психическото състояние му позволява пълноценно да участва във воденото срещу него наказателно производство. Преди и по време на извършване на престъплението на 08.07.2023 г. К. К. е бил в нормално психологично състояние, в състояние на обикновено алкохолно опиване, при което качеството на психичните му функции е съхранено. Състоянието му не покрива критериите на категорията физиологичен афект.

 В конкретния случай е безспорно установено, че подсъдимият е нанесъл жесток побой на Т. Т. с множество тежки удари с ръце и крака в областта на главата, лицето, крайниците и корема, докато пострадалия го е молил да спре. В резултат на тези удари е причинена тежка черепно-мозъчна травма, в резултат на която е настъпила смъртта на пострадалия. Нанесените множество удари на жертвата от подсъдимия са в различни жизненоважни центрове на тялото, а не един удар, определят умисъла на подсъдимия да причини смъртта, а  не телесна повреда на пострадалия. Следователно извършеното съставлява умишлено убийство, а не умишлена телесна повреда, от която по непредпазливост да е последвала смъртта на пострадалия.

         Съдът счита за неоснователно и възражението на защитата, че подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, поради което отказва да  преквалифицира деянието по чл. 118 НК.

         При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Колев наказание правилно съдът е приел, че са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства.

         Върховният касационен съд приема за правилни изводите на апелативния съд относно квалификацията на престъплението и размера на наказанието и отхвърля жалбите на защитата на подсъдимия.

         Решението на ВКС е окончателно.