©

Тези, които призоваваха да се бойкотира словото на президента Радев в последните минути на старата година, едва ли имат аргументи, с които да потвърдят днес, че са били напълно прави.

Радев и екипът му очевидно много са мислили как да не дадат повод за нови подозрения за желание за геополитечса преориентация.

Тези пък, които са чакали словото с надеждата, че президентът ще посочи отказът от лева като историческа грешка, са били още по-разочаровани.

Не получихме отговор на въпроса ще има ли президентски проект по-късно тази година, но Словото подсказва как той би могъл да бъде ситуиран. Как се очертава "ветрилото“.

Решението за еврото беше наречено "стратегически избор в спорен момент“. С уточнението, че това е "място, което ни се полага“ - любима теза на патриотично настроените слоеве в обществото.

Прпомнянето на предложението за референдум бе свързано не с московската опорка за упадъка на Европейския съюз, а с "дълбокия разрив между политическата класа и народа“.

Очевидно козовете на Радев са вътрешнополитически. Акцент във външната политика е желанието за мир. Без да има и намек кой предизвика войната и чий е Крим – примерно.

Най-интересният момент е не само твърдото заставане зад протестиращите млади хора, но в добавянето към тях и на групата на "ветераните на Прехода“.

Ето един пасаж, който си звучи предизборно: "... роди се народен консенсус срещу мафията. Опитът той да бъде манипулиран с поколенчески интерпретации или чрез вклиняването на други теми не сполучи. Хората поискаха демокрация, справедливост, честни избори, обективни медии, реална европейска перспектива и достоен живот.“

Така че фронтът или ветрилото ще бъде "народният консенсус срещу мафията“.

Чакаме отговора на "мафията“. И на "хората“.