©

Стига език на омразата!

Човекът заслужава поклон.

Заслужава даже да му се наведем още повече.

Ако позволи – да седнем в скута му.

И да пием мазно турско кафе – ако почерпи.

Длъжни сме му.

Ако не беше Той, можеше да си протестираме цяла зима.

Този път правителството падна от втория път.

Не заради бюджета и заради данък дивидент.

Бизнесът има подкожни мазнинки – както казваше един друг феномен, да издържи и на 30 процента.

Този път обаче се ядосаха и онези, които не плащат още данъци. Или не им е това проблемът

Те ни върнаха надеждата в бъдещето. Това вече сериозно.

Надеждата, че има едно ново поколение, което чак онзи ден открихме.

Видяхме – поне от екрана, една различна млада България.

Не локали, фенове, татуирани патриоти, биещи се ученички. И не масовка от младежки партийни организации.

Ако не беше Феномена, нямаше да разберем, че ги има На тях – една част живели и учили в Европа, изглежда им писна да гледат как лидери с 300 думи речников състав ни манипулират.

Тоест, освен всичко друго протестите бяха сблъсък и на два Българии, разминаващи се по интелигентност.

Вероятно е трудно да привлечеш на своя страна тези млади хора с повтарящи се елементарни изрази "за хората“ и за "социалната държава“. Да ги залъгваш с магазини пак за хората и да ги плашиш със Сорос.

Години наред повтаряхме, че на българина, ако не му се бръкне в джоба, няма да си мръдне задника.

Предполагам, че огромна част от протестиращите нямат проблеми с личния си джоб. И ако не беше Пеевски, можеше да излязат, но не толкова много и по този начин.

Проблемът не е в един човек, разбира се. Не е и във видимата част зависими политици, анализатори и журналисти, които сега се опитват да дискредитират по някакъв начин хората от протеста.

Проблемът е в тези, които не виждаме, но обслужват системата. Те си стоят в кабинетите, хвърлят по едно око на телевизора и се подсмихват в очакване на поредната порция. Или поне на поредното увеличение на заплатата. Знаят отсега резултатите от изборите. Сигурни са, че протестиращите ще си тръгнат не след дълго – разочаровани.

И все пак – благодарим за лъча надежда.

Поклон!