©

В поредицата спомени за "панаирните потайности“ се сетихме за световното ловно изложение

https://3nai.blog.bg/regionalni/2025/12/06/panairyt-na-pencho-kubadinski.1971118

Оказа се, че това голяма събитие не е забравено. Някои оцениха моя разказ като "злонамерен“ - нашите големи ловци се грижили за природата. Истина е, че в България бяха създадени много резервати, полагаха се усилия за запазване и увеливане на животинските видове, но в крайна сметка парите за строеж и поддържане на резиденциите на върхушката излизаха от нашия джоб. Бил съм в две от резиденциите и съм вижда луксът – включително модерна прожекционна зала с 11 кресла – колкото бяха членовете на Политбюро.

В ново време традицията продължи, но – според раказа на мой приятел . В една от "ловните хижи“ накрая не им прожестирали филм, а ги обслужили с проститутки. Това преди десетина години.

Ето и споменът на архитект Валентин Маринов:

In memoriam-Бай Пенчо/Кубадински/!

 Серията панаирни спомени събуди и моите - от Ловното изложение. Щях да бъда член на колектива от Проектантска организация – Пловдив, който щеше да проектира във връзка с изложението Парк-хотела "Ленинград", сега "Санкт Петербург". Да,ама не - офертата не постигаше искания срок и проектът бе възложен на мастит софийски архитект - Душко Романов, който обеща срок, но не го изпълни! Прякорът му в гилдията беше-"Хайдушко"!

Главният инженер,/Царство му небесно/ - Драгия Алексиев, запален ловец и мой приятел, ми предложи да проектирам "Арена за изпитания на кучета за подземен лов" край село Труд - за изложението! Като дарение! Бях мотивиран и направих мини-реплика на Колизеума - Кръгла арена, местата на зрителите с покритие от дакрон-платнищата за  тировете се изпълняваха от този материал. Сградата беше част от композицията и ВИП местата бяха там!

    Арената представляваше един П-образен канал с размери 40/40/40 см., с "шахти" на ъглите. На първата шахта поставяха от едната страна лисицата, от другата кучето -Факстериер или дакел. Следваше "облайване"-15 минути, и вдигаха савака. Лисицата стоеше с отворена на 180 градуса уста и съскаше. Схватката продължаваше минути и можеше да бъде проследена по лампичките по покрива, които се задействаха при допир. Накрая един джелатин вадеше участниците, оценяваше се захапката, а той за да ги разтърве ги потапяше в една каца с вода в центъра на арената! Хляб и зрелища!

    Като проектант на комплекса бях удостоен с място във ВИП ложата до Бай Пенчо!Той много хареса проекта, както и мен и ми сподели, че и синът му завършва архитектура! Накрая ме попита дали можем да направим нещо такова в Африка? На моя въпрос-за какви животни каза-за африкански! Отговорих,че трябва да се доближим до размерите на Колизеума!

Години по-късно гледах един репортаж на Сашо Авджиев/Царство му небесно/ с него и разбрах за какво става дума! А иначе,след този разговор БЛРС ми изплати хонорара! В течение на строителството научих нещо,което помня още. Драго Алексиев ме запозна с един авджия от Труд,който гледал кучето на Бай Пенчо,заедно с неговите.Кубадински идвал един път годишно,но кучето признавало само него за господар,а не гледача!Видях го с очите си!

     А ние-кого признаваме за господар????