 © |
Едни спорове за това дали даден отвод се приема или не, ме върнаха към моите отводи през годините: Като гимназист в 10-ти клас - математически шампион и лекоатлетически - в дисциплината хвърляне на копие, бях неформален лидер. Предстоеше избор за комсомолски секретар на гимназията - бях номиниран заедно със сина на един партиен велможа. Същият поднесе подарък на директора,по повод негов юбилей, придружен с похвално слово, което завършваше така: "На директора, на Комуниста Главанаков"! Преди избора директорът ме покани в кабинета си и ми предложи да си направя отвод. Причината, която дотогава не ми беше известна, беше,че дядо ми е съден от народен съд. Той не я упомена и аз не го послушах. Бях избран единодушно. Колко важно е било, разбрах, когато през ваканцията ме намери една абитуриентка с потекло да й разпиша характеристика, за да я приемат в университета. В казармата нямаше секретари - имаше си ЗКПЧ! В университета пак се зададе същия проблем - преди изборите ме предупредиха да си направя отвод, да не ме санкционират за отсъствията от бригади. Аз постъпих радикално, като обявих, че си местя членството в спортната организация "Академик", с която си оправдавах отсъствията. В Проектантска организация - Пловдив, където започна трудовата ми кариера, бях сполетян от същия синдром. На изборното събрание неочаквано и за мен самия бях предложен за ръководния пост. А аз бях млад дисидент - с брада?Официалният кандидат беше член на партийното бюро.Тогава при мен дойде представителят на РК и ме посъветва да си направя отвод. Аз се ослушах и ме избраха! Още ми тежи в биографията! Следващото предложение за отвод получих, когато участвах в изборите за кмет на Пловдив - като независим кандидат. Емисари на опонента ми предложиха срещу отвод - гарантиран пост на главен архитект. В резултат - нито кмет,нито главен архитект! Последен отвод си направих по повод номинацията ми за "Филибелия на годината". Да,ама не! Не беше приет! Може би това бе единственият ми успешен отвод? Арх.Валентин Маринов | 
публикувай коментар
