Апелативен съд – Пловдив  потвърди три от взетите от смолянския окръжен съд мерки за неотклонение "задържане под стража“, а именно спрямо обвиняемия Ш. М. и спрямо братята обвиняемите Б. М. и Н. М., и отмени задържането под стража на четвъртия обвиняем Д. М., като разпореди той да бъде освободен без мярка за неотклонение.

         Срещу четиримата е повдигнато обвинение за това, че на 26.11.2025 г. около 22:05 часа в гр.Мадан, на ул.“Перелик“ срещу Винпром гр.Мадан, до сградата на "Медина“ ООД, умишлено са  умъртвили К. К. от гр. Мадан.

Законен повод за започване на разследването е получен сигнал на тел. 112, че около 22:10 часа на посоченото място е възникнал скандал и се вика и стреля, като е съобщено за паднало лице в реката, което е безжизнено.           

 В апелативния съд делото се разгледа по жалби на четиримата обвиняеми, които поискаха по-леки мерки за неотклонение от "задържане под стража“. В залата се явиха само братята Б. М. и Н. М., а останалите двама обвиняеми са отказали да присъстват и бяха представлявани от адвокатите си.

Апелативният съд посочи, че не открива нито едно доказателство за участие на обвиняемия Д.М. в побоя над пострадалия. Поради липса на изискуемото обосновано предположение за негова съпричастност към това деяние не беше обсъждана възможността за определяне на претендираната от защитата по-лека  мярка за неотклонение.

За останалите трима обвиняеми съдът счете, че са налице и трите предподставки за определяне на мерки за неотклонение "задържане под стража“. Обяви, че повдигнатото им обвинение има идеална доказателствена обезпеченост и изброи отделните доказателствени източници. Не прие тезата на защитата за неустановеност на причината за смъртта на К. К. и механизма на настъпването й. Не сподели и идеята за действия при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на пределите й. Обърна внимание, че двете враждуващи групи, предвождани съответно от обвиняемия Ш.М и от пострадалия, са планирали да участват в стълкновение, като съответно са се подготвили за физически сблъсък, така че поведението на едната или другата не би могло да се окачестви като непосредствено противоправно нападение, на което да може да се отговори с правомерна отбрана.

След това съдът обоснова мнение за крайно висок интензитет на опасността от укриване и извършване на престъпление при по-леки мерки за неотклонение от "задържане под стража“. Отбеляза, че за въпросната опасност действа и законовата презумпция по чл. 63, ал. 2 НПК.

         Определението на апелативният съд е окончателно.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда