©

Колегата блогър и ютубърНиколай Димов, както виждам, ме е номирал за участие в конкурса"Филибелия на годината", който традиционно се провежда от Пловдивската обществена телевизия(виж: Ще предложите ли Ангел Грънчаров за "Филибелия на годината" за да спечели наградата на ПОтв?). Наложи ми се там, в неговия блог, да напиша следния коментар (и понеже знам, че Димов е своенравен и може да не пусне коментара ми, го публикувам за всеки случай и тук!); ето го, леко редактиран и с оправени допуснати от бързането грешки:

Колега Димов, аз не заслужавам номинация дори, камо ли пък награда. Аз съм само учител по философия и гражданско образование, сега вече съм пенсионер, доживях някак, слава Богу, до пенсия. Нямам никакви заслуги за града, камо ли пък за държавата, за страната. Щото просто съм си гледал съвестно работата като учител и като философ; вярно, от много години съм публичен философ, имам блог и ютуб-канали, т.е. не мълча, а казвам какво мисля по всички истински важни за страната, за света и за нас, човеците, въпроси. Само това правя, разбирате ли, работата ми е всеки ден да изнасям уроци по демокрация и по морал, това правя, и го правя съвестно. (Нищо че мнозина ме смятат за безполезно и нагло мрънкало, за спамър, за хейтър, за маниак, който само си прави пиар, за не знам си какъв още!)

Е, оказа се, че и това не е позволено в китното ни и тъй свидно Отечество: подгониха ме властващите в образованието мутро-комунистически калинки, почнаха да ме наказват, да ме тормозят, да ме уволняват, опитаха се дори да ме убият с глад, чрез нетърпимо грозни и безчовечни унижения. 10 години почти сам се борих за правата си, за достойнството си, платих страшна, направо жестока цена. Е, слава Богу, оцелях по Божия милост, да, това, че оцелях, е цяло чудо: по всички природни и медицински закони аз трябваше да съм умрял отдавна, имам болно сърце, което като по чудо обаче издържа!!! Явно Бог се намеси и ме запази, сигурно още съм нужен, знам ли, щото всеки човек на тази земя има някаква задача, моята е да изнасям уроци, учител съм.

Та това е. Просто опитах се да бъда личност, щото длъжността ми на философ и учител ме задължава за това, т.е. възползвах се от свободата си, работих много за промяна в скапания модел на образУвание в тъй приказната страна Мутроландия, в каквато привърнаха нашето свидно, повтарям това, Отечество. Оказа се, че това у грях, уви, у нас да си свободна, т.е. достойно живееща личност е не просто скандално, то е проклятие, за което властващите мутро-комунисти те разпъват на кръст!

Носих си кръста, борих се за реално, не за илюзорно и не за фиктивно (на думи само!) демократизиране, а това значи либерализиране, хуманизиране и декомунизиране на българското образование; да, борих се, и то на дело, не на думи. И ето затова мутро-комунистите ме и наказваха по крайно грозен, безчовечен, недопустимо жесток, сталински и комунистически начин.

Това е. Награда сега не заслужавам, пък и не искам, щото мина времето, в което да бях номиниран и евентуално награден, щеше да има някакъв позитивен смисъл: времето да бъда награден беше когато властващите в образованието на Пловдив мутро-комунистически калинки вилнееха и се опитваха да ме смачкат, да ме убият, да ме ликвидират! Ако тогава, в паметните години в периода 2013-2017-18, в който аз водех своята самотна битка, бях награден, ако тогава будната общественост на Пловдив беше проявила чрез наградата "Филибелия на годината" известна съпречастност към борбата ми, тогава може би репресиите над мен щяха да бъдат поне малко намалени или отслабени!

Но не, тогава будната и културна общественост на Пловдив проспа шанса си да прояви човешко участие или съпричастност, да ми помогне, да ми подаде ръка; сега вече е късно, "влакът замина, беше изпуснат", няма смисъл нищо да се направи, "вазата е счупена", да се мъчим да я лепим е глупаво.

Затова и категорично отказвам да бъда номиниран за участие в този конкурс и моля да бъде задраскано името ми в списъка на участващите. Това е справедливо. Обиден съм. (Щото тогава Николай Димов пак ме предлагаше, пак ме номинираше, но будната и културна общественост оцени борбата ми за "несъществена", оцени ме за "нагъл маниак", който "сам си прави пиар за да се прослави", оцени ме по долен и глупав начин: та нали аз не съм звезда, не съм някакво величие, как така някакъв си Грънчаров да стане носител на приза "Филибелия на годината" и да се нареди сред толкова звезди?! Ето, тази злотворна масова звездомания, която тресе народа ни и в частност пловдивчани, ви изигра, скъпи зрители на ПОтв, гадничък номер, и вие тогава вместо да ме подкрепите, на дело и де факто СЪУЧАСТВАХТЕ в репресиите на мутро-комунистите над мен; да, безразличието е съучастие, вие тогава подкрепихте мутро-комунистите, не мен!!! Видяхте ли какво тогава направихте, драги грешници?! Затуй и сега не ща закъснялата ви награда!

Отхвърлям номинацията и защото съм длъжен да ви изнеса още един урок, скъпи ми пловдивчани, да, още един урок по демокрация и по морал, по човешко и гражданско достойнство искам да ви изнеса: когато аз във всяко мое предаване по Пловдивската обществена телевизия разказвах за грозните сцени, които се разиграваха пред очите ви, когато мутрите всеки ден ме тъпчеха и се гавреха с мен, тогава вие, високо моралните и културни пловдивчани, в мнозинството си реагирахте ето как:

"Тоя пък Грънчаров ни дойде до гушата вече, аман! Какво като са те уволнили бре, голям праз?! Какво си седнал тук да ни обясняваш как те били тормозили мутрите?! Ами ще те тормозят я, след като не си послушен, след като искаш да си личност, след като не спазваш правилата на нашата свидна социалистическа и безчовечна система на обрзУвание! Престани да плачеш бре, стига си си правил пиар бре, жалък нещастнико!"

Ето така аз разчетох реакцията на масовия пловдивчанин и затова съм ви обиден! Не ща да бъдат номиниран, грехът ви, драги пловдивчани, така лесно не може да се изтрие, ще ви се наложи малко да го изстрадате! Но дали сте способни на това, дали изобщо ще ме разберете, аз това не знам, то си зависи от вас! Само от вас!

Толкова от мен! Моля, задраскайте, уважаеми г-н Тодоров, името ми от списъка с номинирани за приза"Филибелия на годината". Приятни размисли ви желая!