©

Като много други българи ,снощи не бях на протеста, а пред  телевизора. Превртах каналите и започнах да забелязвам някои тенденции. Започнах да правя паралел с някои предишни протести. И постепенно да осъзнавам, че присъствам на историческо събитие.

Дали това е най-големият протест в новата ни история? Или на второ място след онзи от януари 1997?

Във всеки случай човек като гледа толкова млади хора, не  може да не изпита малко надежда в бъдещето. След като видяхме втората серия на протеста, надеждата ни започна да  се изпарява.

Протестираха две Българии. И още една гледаше телевизия  и псуваше. И още една стискаше палци…

Най-напред да отдадем дължимото на стотината журналисти и членове на ТВ екипи, които бяха толкова часове на студа. Не беше трудно да се разбере какви  инструкции са получили.  Или просто са оставени да импровизират.

"Отразявал" съм за БНТ първите митинги в Пловдив в края на 89-а и помня някои неща.

И така – трите големи телевизии се отчетоха в централните си новини и си пуснаха предаванията по програма. Беше ужасно да наблюдаваш как се случва нещо изключително важно за България и обществената ни телевизия да се прави, че такова нещо няма. Което е обяснимо – като се има предвид кой е назначил генералния директор.

БТВ и Нова също се направиха на разсеяни – поне известно време. Директно обаче излъчваха малките телевизии – Евроком, Канал 3, Он еър… Може би и други.

Някои смятат, че Канал 3 са си свършили  най-добреработата. Други – БГ НЕС.

Та там видяхме най-интересното. Между 20.00 и 22.00 всъщност беше истинският митинг , от който стана ясно какво искат десетките хиляди млади хора. Чухме речите, видяхме лозунгите.

Видяхме, че става дума за нещо съвсем различно от протестите срещу еврото , срещу Малкович, в защита на Гешев  и т.н. Докато БНТ мълчеше.

Към 22 часа големите телевизии решиха, че е време да се включат. Може би защото започваше следващият планиран епизод  – погромите. Показаното вече беше нещо съвсем друго. И колкото репортерите да обясняваха, че това не е истинският протест, внушението,  че това на екрана са протестиращите,  завладя сигурно много хора.

И тогава се разигра спектакълът "ПРОТЕСТИТЕ 2020 –втора серия". Както тогава, така и сега смисълът на събитието беше подменен с описание на зрелището – сто пъти се повтори, че протестиращите хвърляли бутилки – подчерта се, че бутилките са и пластмасови, и стъклени. Също и кенчета. Че се палели кофите и т.н.

Водещите също като през 2020-та повториха сто пъти: "А ескалира ли напрежението?"

Това "ескалира ли напрежението?"  подмени "А какво искат протестиращите?"

А те искаха не напрежение, не нов бюджет. Искаха една България без Пеевски и Борисов.

Но точно това се опитваха да го подменят.

Слава богу, още никой не се е сетила да вкара Сорос между организаторите.