Вероятно малко хора са наясно какви са причините за проблемите при паркиране на леките си автомобили,за неудобните улици задръстени от автомобилното движение. Всеки ще каже,че причината е многото автомобили. Със сигурност броят на автомобилите ще нараства. В момента  почти всяко семейство има поне един автомобил. Някои семейства имат по два. Скоро всеки член от семейството ще има собствен автомобил. Нещо повече,някои хора ще имат малък градски автомобил и още един,голям, мощен за осъществяване на пътувания на дълги ръзстояния,пътувания там,  където няма пътища.

Преди повече от 50г. сред архитектите и най-вече сред "градостроителите" цареше мнението, че общественият  градски и извънградския транспорт ще решат проблемите с пътуванията и броят на личните автомобили ще намалява. Такова мнение налагаше един виден пловдивски архитект - "градостроител", който необяснимо за мен стана почетен гражданин на Пловдив и"заслужил" архитект. Не искам да споменавам името му.

Този същият архитект направи градоустройствените решения на няколко квартала на Пловдив. Най "блестящ" пример за това  как не трябва да се прави градоустройство е пловдивският квартал.Христо Смирненски". Този квартал започна да се проектира преди повече от 65г. на един съвсем празен терен. Тук имаше ниви, зеленчукови градини, ливади. Имаше няколко малки къщички, чийто стопани отглеждаха крави, овце, кокошки. Бяха налични всички условия тук да стане един квартал с удобни за автомобилното движение улици. За  първи път когато минах по улиците на квартала останах безкрайно учуден как е възможно да се създаде такова архитектурно и градоустройствено недоразумение. Кварталът има две надлъжни улици, които вървят почти успоредно, а между тях няма никаква връзка за автомобилно движение.

Нещата се усложниха когато линията на автобусите се удължи на запад до края на квартала. На места се направи корекция на радиусите на завоите, но и това не помогна много. Преди 10-15г.арх.Чавдар Тенев имаше идея да се направи някаква връзка между двете надлъжни улици с цел да се подобри и улесни автомобилното движение. Идеята беше много добра, но се оказа трудно осъществима. Всичко е толкова сбъркано, че днес и при най-доброто желание не е възможно да се поправи.

Чест прави на кметицата на Район Западен, че успя да разшири една изключително тясна улици и да улесни живота на живеещите на нея хора.

В квартала има улици, които са широки около 4,50м., което е неудобно за разминаването на два леки автомобила, особено ако това трябва да стане на завой. Още по трудно и опасно е ако лек автомобил трябва да се размине с камион при улици с такава широчина. Има едно място, където сметосъбиращият камион трябва да се движи на заден ход около 80м., за да достигне до контейнерите за смет. Кой плаща за това?

Сещам се за обявения световен конкурс за град Бразилия. Архитект Лучио Коста печели конкурса безапелативно. Влагат се огромни средства в изграждането на града и градът е изграден. Казват ,че тогава  са похарчени около 300 милиарда долара.

За съжаление проектът на арх.Коста се оказва твърде неуспешен. С течение на години грешките се поправят, но това коства огромни средства на държавата.

Успоконието е, че след като световни имена в архитектурата могат да допуснат огромни грешки в проектирането,  с лекота бихме онивинили един пловдивски архитект от близкото минало.

                                                           арх.Олег Каразапрянов

18.11.2025г.                                                  oleg5@abv.bg