 © |
Покрай разказите за Митко Въртито, когото се оказа, че още помнят много хора, стигнахме до леля Вера, в която Митко е бил трагично влюбен. Тя обаче не го пуска вкъщи. Единственият мъж, който прекрачваше прага, беше брат й Лулчо. За нея писа и инж.Григоров. Старата учителка е живяла на Козлодуй 5. На снимката на улицата от 1928 година, която намерихме, къщата на Верка е в дъното вляво зад дървото. Ето и разказът на арх.Олег Каразпрянов: По същата време, когато Митко Въртито обикаляше по улиците на Понеделник пазара, често можеше човек да срещне и учителката Вера. Тя наистина е била учителка. Беше жена около петдесетгодишна,средна на ръст с руса коса. Винаги беше спретната,добре облечена. Живееше някъде близо до Понеделник пазара, но къде точно не знаех. Само знаех, че живее сама и сама се грижи за себе си. Беше приветлив човек, сговорчив и обикновено не показваше признаци на умопомрачение. Често се спираше на разговор с някоя жена от махалата до чешмичката, която беше на ъгъла на пресечката на улиците "Патриарх Евтимии" със "Съединена България." Говореха доста дълго. Чудих се за какво ли си говорят. Беше ми интересно какви са тези дълги разговори. Няколко пъти се случваше когато съм с баба си Мария да срещнем Вера и случайно да дочуя нещо. Техните разговори изобщо не ме интересуваха, но в паметта ми неволно останаха някои фрази изречени от Вера. Вера обясняваше на баба ми, че чака Маркони да дойде и да я отведе. Кой беше този Маркони от къде щеше да дойде и къде щеше да я отведе - не можах да разбера, а и това изобщо не представляваше интерес тогава за мен. Всяка нейна втора дума беше Маркони.. За онези далечни години Вера се обличаше доста странно, необичайно.Тогава хората бяха доста консервативни по отношение на облеклото си. Дори някои жени от махалата се шегуваха и казваха "какво си се облякла като Вера?" Но днес облеклото на Вера щеше да бъде много оригинално. Дрехите на Вера бяха винаги в много ярки цветове - ярко червено, ярко синьо, зелено, жълто. А и комбинацията от цветове в облеклото тогава изглеждаше много необичайна. Човек на улицата отдалече можеше да я познае. Обикновено блузата й бе в един ярък цвят, а полата в друг. Такъв контраст в цветовете на облеклото тогава за повечето хора не беше приемлив. По-възрастните жени през онези години се обличаха единствено в черни дрехи. Приемаше се за срамно възрастна жена да се облече в цветни дрехи. Мина време и Вера изчезна. Не разбрах какво се е случило с нея. арх.Олег Каразапрянов 29.10.2025г. oleg5@abv.bg |