©

През историческата 1989 г. бях председател на Пловдивското дружество на архитектите, избран преди година -  въпреки кандидатите на властта!

Есента беше открит Гребният комплекс и под пълна пара вървеше строителството на Стадион "Пловдив" за световното по лека атлетика за младежи през 1990 г.

       За празника на архитектите и строителите - Димитровден, бях поканен да изнеса поздравително слово пред служителите в Проектантска организация - Пловдив.Никога и по никакъв повод не съм писал или чел предварително написан текст. Тази реч,обаче, ме свари под въздействието на книгата  "За кого бие камбаната?" от Ърнест Хемингуей, която бях прочел наскоро. На тържественото събрание отидох с нея. Не помня какво съм говорил, но за финал прочетох стиховете на Джон Дън, които бяха на първата страница! Нямаше овации.

        След събранието мой много добър приятел ми каза: "Това с камбаната не можах да го разбера"? В отговор му дадох книгата и му казах: "Вътре е отговорът".

Така се случи, че той ми я върна след 10 ноември с думите"Сега разбрах"!

        А аз като че ли чак сега започнах да разбирам! Спомних си тази реч и извадих книгата от библиотеката.Обложката й беше леко оръфана и пожълтяла, но спамените бяха живи! Нямаше нужда да я препрочитем. Само видях, че преводът е на Димитри Иванов!

Нямам какво да добавя!

        И питам: "За кого бие камбаната"? Днес!