©

Дали има някой, който да помни Митко Въртито от Понеделник пазара?

Бях пет шест годишен, откакто го знам. Може да го е имало и преди това. От сутрин до вечер обикаляше махалата. Откъде идваше и къде нощуваше така и не разбрах.

За прякора му "Въртито" си имах своето детско обяснение - представях си как върти чашите с ракия или вино. В действителност никога не го видях да влиза или да излиза от многото кръчми из махалата.Така и не разбрах кой му даваше да пие и къде се напиваше.

За него из махалата се носеше тъжна, нещастна история. Разправяха,че като войник в казармата претърпял нещастен случай и от него получил умопомрачението си.

Изпитвах страх от срещите си с него. Бях чувал приказката, че от пияния и лудият бяга. Случваше се да се засрещнем с него, когато не е пил и тогава той се опитваше да ме заговори.

Не можех да му определя възрастта. Може би е бил между тридесет и четиридесет годишен.

Беше слаб, висок, леко прегърбен. Винаги беше облечен в стари войнишки дрехи. Кафяв протрит войнишки клин. Вместо колан клинът се крепеше на тялото му с помощта на някаква връв. На босите си краката имаше увехтели войнишки боти покрити с кал и прах. На тях нямаше връзки. На гърба си имаше наметната разпокъсана войнишка рубашка, а на главата старо войнишко кепе. Това беше постоянното му облекло независимо дали е пролет, лято, есен или зима.

Дори и пиян не беше агресивен, а и хората от махалата го приемаха, не го закачаха .Всички бяха навикнала с него като нещо неотменно от махалата.

Обикновено се напиваше вечер. Вървеше из улиците на махалата и на висок глас викаше:"Чантаджии, лапачи, дяволи", след което следваха редица звучни псувни. Това многократно се повтаряше. Кои ли бяха за него чантаджиите и лапачите?. Какво ли е искал да каже с тези думи? Откъде ли са дошли в главата му тези мисли? Чудно ми беше как в главата на един умопомрачен човек могат да минат такива мисли. Наистина ли е бил луд или просто е бил дълбоко отчаян, разочарован от някаква лична драма, която не е могъл да преживее? И лудостта му е била едно прикритие пред хората. Само той е знаел какво е.

Беше ми тъжно за този човек. И до днес се сещам за него с голяма тъга.