Времето беше такова,че много хора от близките села и по малките градове започнаха да се преселват в Пловдив. Така беше и за София, Варна и още някои по големи градове. Индустриализацията привличаше все повече хора в градовете. Жилищата не достигаха. Имаше голяма жилищна криза. Трябваше да имаш софийско жителство, за да живееш в София, а то се получаваше трудно. Независимо от това все повече хора успяваха да се заселят в София. 

         В по големите градове имаше изградени още преди промените през 1944 г. жилищни коопрации. Имаше и отнети апартаменти в полза на държавата. Изградените жилища бяха вестибюлен тип – в жилището се влизаше в малко антре, а от него в голям вестибюл. От вестибюла се влизаше в няколко стаи.Тези жилища бяха доста големи по площ, която беше над стотина квадратни метра. В София около Докторстата градина, Бирената фабрика по ул.Сан Стефано бяха най луксозните и големи апартаменти.Някои от тях бяха с площ над 300кв.м.    В един такъв апартамент имаше предвидена стая със санитарен възел за слугинята, както и отделен вход за нея.

.По бул."Цар Освободител" също имаше огромни апартаменти. В един такъв апартамент живееха дъщерите на големия български художник Георги Данчов зографина - художничката Цвета и нейната сестра Мика. Двете сестри имаха къща в Стария град в Пловдив.

Георги Данчов е бележит българин съратник на Васил Левски.

Често им гостувах. Бях 5-6 годишен, но спомените ми са много ярки.

Стаите бяха с огромни размери. Височината  на стаите беше необичайно голяма, а стените бяха измазани с блажна боя. В най голямата стая беше ателието на леля Цвета. Картините на леля Цвета бяха с огромни размери -  няколко метра дълги. Явно затова и е трябвало ателие с големи размери

          Леля Цвета   имаше двама сина:  Юри и Льов, образовани и интелегентни.

           Работеха като преводачи.Всички живееха заедно в огромния апартамент.

            В София имаше и апартаменти решени анфиладно - последователно от една стая се преминава в друга и така през всички стаи.

Пак на бул."Цар Освободител" вече имаше изградена многоетажна сграда по проект на големия, уникален и гениален български архитект Лазар  Парашкеванов, за който за съжаление нищо никъде не се споменава. За първи път той прилага стоманобетона не само в България, но и в Европа.

Спомням си много добре как се обитаваше един голям апартамент. Обитателите бяха много: две, три или четири семейства. Във всяка една стая живееше по едно семейство с по едно две деца. Много често в същата стая живееха бабите и дядовците. В тази стая се готвеше, ядеше, спеше…

                                                          арх.Олег Каразапрянов

26.10.2025г.                                                  oleg5@abv.bg