Въпросният милиционер ходеше леко пригърбен,  с походка наподобяваща неговия произход /вероятно от някое село / Говорът му беше с акцент на селски човек . Често като говореше се усмихваше . Като служител на реда ходеше, когато се налага въэръжен със карабина,  която носеше на рамо - както казват в казармата .

Един ден попадна в конфузно положение, когато я беше облегнал на камъните пред фурната,  където сядахме на мухабет . И тогава се случи следната весела история: един от хората, който бяха под негово наблюдение /момче с много лоши прояви, казваше сеГеорги Съботинов , по голям от мен с две години,  му открадна пушката  и избяга с неа в касъка до фурната .

Пушката беше подпряна на камъните отстрани. В това време милиционерът записваше някакви данни в едно тефтерче, като свърши вдигна поглед / писането му отне доста време- /тогава полицаите не бяха много грамотни / прибра тефтерчето в униформата, но пушката я нямаше . Тогава този служител на реда се притесни много и започна да плаче и занарежда през хълцания и сълзи, че с него е свършено със службата и вече за него няма да има хляб .

Георги Събэтинов, който живееше до лимонададжийницата на бай Торос - срещу месарския магазин на ул. Л. Димитрова, се беше вече върнал  и  разбра, че това което е направил не, е шега работа,  и призна,  че пушката е скрита в касъка .

Тогава стана нещо необикновенно - бай Иван Жекоата му даде прякора ШЕФИТО,  който си остана да края на живота му . Загина при катастрофа с мотор.

Друга интересна случка беше, че когато бе извършена кражба от сладкарницата на бащата на Венко Пулев бай Петър Пулев,  на ул. Л. Димитрова /разбиване на вратата и консумирани и похабени пасти и4 др./ , бай Иван Жекуата залови същия този  Г.Съботинов, въпреки че той го спаси от уволнение .

 Козът на Жекуата беше че познаваше почти всички по- буйни нарушители и имаше и информатори : обикаляше всеки ден и забелязваше поведението на всеки.

 Времената бяха такива, че дори кражба на велосипед се откриваше до часове и дни. Милиционерите ходеха въоръжени с пушки и бяха всеки ден по улиците и наблюдаваха контингента.

До нашата махала беше Аджисан махала, но и там Жеукуата всяваше ред.

Други известни пловдивски милиционери бяха Томата от Столипиново и Катаджията Чапаев, който се издигна в службата.

Друг път ще ви разкажа  още интересни случки от махалата….