Преди повече от седемдесет години по махалите в Пловдив имаше квартални милиционери.Те наистина вършеха много добра работа. За добро или зло познаваха всички хора от квартала, знаеха какво и къде работотят с какво се занимават. По цял ден обикаляха квартала да не би да се случи нещо лошо. Но лоши неща не се случваха, въпрекиче в махалата имаше няколко кръчми.

Вечер към 10 часа най големия шум беше пеенето на почерпилите се в кръчмата на ул.Съединена България №11.Най често запяваха "Две сълзи проливам всяка вечер, две сълзи за нашата любов....."

Нямаше кражби, а за по големи престъпления и дума не можеше да става. Вратите на апартаментите не се заключваха през деня, а ако се заключваха, ключът се слагаше под изтривалката пред входната врата на апртамената. Някои деца носеха ключа на една връв закачена на врата.

Търговецът на мляко минаваше сутрин много рано из махалата и наливаше прясното мляко в оставения съд  пред вратата на апартамента. Никой не го пипаше.

Жекуата - така наричаха Иван, който беше милиционерът на махалата. Може би все още има някой, който да си спомня за него. Обикаляше махалата, ходейки бавно, не бързаше. В махалата бяха го кръстили "жекуата" ,защото вместо "ш" и още някои букви той слагаше буквата "Ж". Беше добродушен човек.

Бях 4-5 годишен и винаги когато ме срешнеше на улицата ме питаше какво работят родителите ми.

-       Учители са по професия,- отговарях му аз.

И това се повтаряше десетки, може би стотици пъти. Беше ми забавно милиционер да разговаря с мен, малкото момче. Приемах го като някакво уважение от по- възрастен към мен.

Мина време и Жекуата изчезна, не знам какво стана с него.

Дойде нов квартален милиционер. Казваше се Гогов. Живееше в една къща на тогавашната улица "Митрополит Панерет" - недалеч от Понеделник пазара.

Не си спомням от къде и как се запознахме. Родителите ми се познаваха с Цвета и Гогов. Познавах и жена му Цвета Гогова. Често се срещахме из махалата с Цвета, приказвахме си.

По това време късно всяка вечер милиционерите обикаляха махалата, яздейки коне. Движеха се по двойки. Идваха някъде около 10 часа вечерта, спираха пред чешмичката, която беше на ъгъла на улиците "Патриарх Евтимий" и "Съединена България". Слизаха от конете и си приказваха, оглеждайки махалата. После се качваха на конете и отиваха нанякъде. И така години наред….

                                                          арх.Олег Каразапрянов

26.10.2025г.                                                  oleg5@abv.bg