©

Не бях влизал в блатото на Фейсбук, но днес го направих от любопитство!Да прочета стотиците коментари под моя текст "Реквием за една мечта" - посветен на легендарната Математическа гимназия - Пловдив и легендарния и директор 35 години Кирчо Атанасов!

Изненадах се, че нямаше и един хейт-поне от кумова срама на засегнатите!Впечатли ме един коментар - цитирам по смисъла на съдържанието:  "Защо нещата, направени от идеалисти - бели хора, по време , което впоследствие е обявено за черно, също биват вапцани в черно!Така е станало след 9-ти 9-ти и след 10-ти 11-ти. 

      Един мой близък приятел ми казваше: идеализмът и идеите винаги са завършвали катастрофално! Не можах да го оборя!

      Прочетеното ми напомни за една песен на Георги Христов - "Черно и бяло". Не бях се заслушвал в текста и го намерих. Не знам кой е авторът, но е гениален! За да засвири едно пиано с черно-бели клавиши, ще бъде убит един слон и отсечен черен абанос!

       Авторът на коментара беше писал още, че тези бели лебеди, обявени за черни заради времето, в което са си позволили да бъдат идеалисти, са от същата порода на идеалисти в бялото време, което предстои да стане черно!

       Сетих се и за една песен от филма "Таборът отива на небето"-"Белий аист,чьорний аист".

       Небето, където свети звездата на Кирчо Атанасов!