©

Като гледах онова събрание на актива на ГЕРБ, наречено моноспектакъл, и за пореден път се убедих колко много още имат да учат днешните политици.

Какви събрания само имаше едно време!

С подготвен сценарий, с нагледна агитация, с делови президиум и почетни гости, с избор първо на председател и протоколчик, с единодушно гласуване накрая на План за работата в следващия отчетен период – със срокове и отговорници.

Сега някой разбра ли кой за какво отговаря в крайна сметка. И дали главният отговорник е изобщо в залата.

Но да се върнем в едното време.

В събрания минаваше немалка част от живота ни.

Събранията се използваха от едни да ни уверят колко са верни на Партията, за поспиване от други, за алиби на неверни съпрузи и съпруги и т.н.

Събранията даже бяха възпяти в детския фолклор. Ето едно гениално творение с неизвестен автор:

Внимание, внимание,

ВСИЧКИ МИШКИ НА СЪБРАНИЕ

Най-големият мечок

Ще играе казачок

Най.-малката мишка

Ще прочете книжка

Събранията – като форма за допитване до народа, съществуват от много векове.

Античният амфитеатър в Пловдив не е измислен за опери, а за заседания на Койнон тракон – местния парламент по онова време.

Сигурно има написани много книги по въпроса за събранията в историята, ние ще си припомним само това, което сме преживели.

Събранията ни съпътстваха цял живот – първо бяха пионерски, после комсомолски, партийни, имаше още пленуми, конференции и конгреси.

Имаше различни жанрове събрания: учредителни, организационни, отчетно – изборни.

Закрити и открити. Секретни някой път – на тях раасняваха онова, което не можеше да се напише във въстниците.

А пленумите и конгресите се деляха на Исторически и не толкова исторически.

И тогава – като сега, се появяваха проблеми с кворума, но се носеше отговорност за провалените събрания – макар да бяха рядкост.

При по-важни събрания се осигуряваха приветствия от пионерчета. С барабанчета, някой път и с фанфари.

Изакзанията се пишеха предварително, проверяваха, поправяха… И въпреки че знаехме, че всичко е понта мара – ръкопляскахме.

Натегачите седяха на първия ред и си водеха бележки. Даже и тези, които са писали доклада.

Тогава нямаше мобилни телефони и присъстващите си убиваха времето с някой вастник, проснат на коленете. Някои идваха с черни очила – за да не се разбира, че спят.

По едно време измислиха едно нещо, което се наричаше ЕДИНИНЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕН.

Целият град едновременно се превръщаше в едно голяма събрание. Докладите бяха отпечатани като книжки, четящите ги подменяха на всеки 20 страници. При смяната някои се изтараикатяваха и прескача по 5-6 страници.

Тодор Кръстев си спомня как на един докладчик му поднесли доклад в два екземпляра. Човекът прочел първия екземпляр и минал към втория…

Никой в залата на разбрал, че им четят едно и също нещо два пъти…

Още спомени от времето, когато бяхме мишки – в предаването на Пловдивската телевизия на тази тема

https://www.youtube.com/watch?v=nxbD_T7yn_E

Евгений ТОДОРОВ

You Might Also Like