Като изключим хуманитарната недостатъчност с елемент на расизъм за трагедията в Мола онзи ден на вечния медиен психолог Иван Игов; като изключим гръмкия расизъм на Ангел Джамбазки и като изключим елегантната метафора на Георги Харизанов за махалата, която идвала при нас, защото ние не сме влизали в нея; както и като игнорираме всички злостни подмятания и призиви за доживотна присъда в социалните мрежи за 15 годишния убиец на Красимир, трябва да си признаем едно нещо със сигурност. Няма никаква полза от "експертните" разсъждения за ромските квартали, нито от еснафските вопли за казуса с убитото дете. Това с ах, къде е семейството, къде е училището, къде е държавата, стигнали сме дъното и прочее, не са нищо повече от банални клишета и политически импликации по адрес на ненавистните ни държавни актьори. Достатъчно е да се сетим как миналата година в Сиатъл отново15 годишен изпозастреля сума деца, за да проумеем, че не сме сами в подобна трагична статистика. Деца избиват деца все повече по света. Малолетни убийци наблюдаваме и у нас

Животът на двете момчета, Георги и Красимир, се е развил до смъртоносна омраза помежду им. Защо, е въпрос за един милион. Омразата докарва нещата до фатален край за единия от тях. Кратката среща на третия етаж сред лъскавите фирмени магазини, претъпкани с купувачи и купувачки, произнасянето на две или три яростни думи от единия на другия, след което разумът на Георги ослепява от гняв, ръката вади ножчето. Толкова. Майката на Краси няма да го прежали никога.

Вчера в съдебната зала момчето Георги започва да отговаря на съдийските въпроси относно извършеното кръвопролитие. Говорът му е несвързан. Нищо не му се разбира. Налага се да помага логопед, извикан набързо. Запознат с историята на момчето казва на неразбиращите, че винаги е така. Когато се притесни, говорът му се развалял, заеква, губи думи. Малко по-късно, пак в хода на съдийските въпроси, Георги припада. Отвеждат го по спешност в болницата за изследвания. Заседанието се отлага. Вероятно няма да е задълго, а съвсем сигурно момчето ще бъде обвинено в убийство. Заради кипналите емоции и едно 30 сантиметрово ножче, забито право в сърцето на омразния му връстник.

Георги живее в квартал Факултета. От 2022 г. досега има регистрирани няколко кражби и един грабеж. Родителите му отдавна не го искали. Социалните настанили отхвърленото дете в център от семеен тип в с. Лесново. Георги обаче често бяга. Води предимно скитнически начин на живот. "Самоотглеждал се е , така да се каже", обясняват жалката му история прокурорът. Скитал е на територията на страната, залавян е в Червен бряг. Миналата година с решение на съда е върнат при биологичните си създатели и оттогава той живее при тях. "Живее" е евфемизъм, за да се обозначи навика му да съществува както и да е.

Георги са го премятали от приемно семейство в друго и после в следващо. Когато го връщат обратно при родителите му, всичко се повтаря. Неглижират го, пъдят го, понякога дори хляб не му дават. Трябва да краде. След като пролива кръв в Мола, Георги побягва, като не се опитва особено старателно да прикрие следите си и кървавия нож. Прокурорите ще кажат на публиката, че е криминално проявен. Публиката ще си отдъхне, както винаги щом научи, че престъплението е дело на "гнила ябълка". А не на някой отличник от елитно училище. Макар че и оттам излизат невръстни убийци. Не често, но излизат. Достатъчно е да се сетим за другия Георги, убиеца от Борисовата градина.

Бащата и майката са безработни или се наемат без договор тук-там. Денем и вечер пият, бият се, правят деца, със същата гадна съдба на Георги. Те са "народ“, какво друго да правят. Както се казва в поезията на Вапцаров "Народът прост, животът — тежък, скучен. Живот без маска и без грим, озъбено, свирепо куче“

Заекването и загубата на говор на 15 годишния Георги се дължи на хроничната му тревожност, нелекувани душевни травми от грубостта и отвратителното отношение на онези, при които социалните са го инсталирали да живее. Приемните му "родители" не си давали зор да бъдат добри с него. Живял е предимно в немота. Онези говорели повече с кучетата си, отколкото с него. Взели са го за едните пари. Бил е третото осиновено дете. Приемното родителство е бизнес, сумата 1830 лева е за всяко приютено несретниче. Добра месечна заплата.